На всеки няколко месеца в България избухва Уотъргейт, но никога не се стига до импийчмънт

09:57, 27 Юли 2013

Точно на днешния 27 юли през 1974 г. конгресът на САЩ стартира процедурата по импийчмънт срещу президента Ричард Никсън.

Тази история е достатъчно позната и приключи с оставката на Никсън, който - между впрочем - съвсем не беше толкова лош президент.

Но си заслужава да си припомним, че тя има всички атрибути на една средностатистическа българска политическа и медийна криза, от онези, които ние тук преживяваме средно на всеки няколко месеца. Имаме подслушване, злоупотреба с власт, забъркани са тайните служби, теч на информация в определени медии и чудовищно количество лъжи и лицемерие, които в крайна сметка изядоха главата на самия американски президент.

В България всичко това е същото, само дето главите на забърканите са си на мястото.

Класически е примерът с Цветан Цветанов. Всички грехове на Никсън могат да се припишат и на Цветанов. Без изключение. И за разлика от Никсън, който осъществи пробива на американската политика в Китай и прекрати войната във Виетнам, Цветанов практически няма с какво да се похвали. Нито реформата в повереното му министерство е завършена, нито мафията в България е сломена. Бившият вътрешен министър обаче така и не подаде оставка. И е бивш единствено по волята на народа.

По-интересен е Президентът Росен Плевнелиев. За него излезе предостатъчно информация за офшорните компании, за връзките му с олигарха Иво Прокопиев и т.н. Резултатът от този, за сега, предимно медиен скандал е много интересен - Президентът не бърза да свиква Консултативния съвет за национална сигурност.

Въпреки че само пред две нощи имаше насилие в центъра на София.

И съответно Плевнелиев беше призован от цял куп политици от различен цвят, да свика същия този Консултативен съвет по национална сигурност.

Да го свика, ама Волен Сидеров пак ще пита! И то пред камерите и микрофоните на медиите! Ще пита и за офшорките, и за Прокопиев!

И най-лошото е, че Сидеров може и да не отправя питанията си по най-възпитания начин, но българският президент дължи отговор.

И все някога ще му се наложи да го даде.

Антон Луков

Вашите коментари