Описаните в първата част мерки за съкращаване на социалната система не биха били ефективни при сегашния пазар на труда, тъй като по-голямата част от циганското население е неграмотно и нискоквалифицирано. Единствената възможност за отваряне на нови работни места, които да изискват слаба квалификация, е премахването на минималната работна заплата и субсидиите за „насърчаване" към заетост. Тя трябва да бъде съпроводена и с намаляване на осигуровките.
Минималната работна заплата съкращава работни места поради високата цена на труда. Един работник с ниска квалификация, без опит или с много малък опит,трябва да бъде нает за 240 лв. на месец, а същевременно е с производителност от 200 лв. Той се оказва неефективен, но не и излишен. По данни на Агенцията по заетостта, в групата на продължително безработните лица над 1 година преобладават лицата без квалификация и специалност (72.1%) и с основно и по-ниско образование (69.4%), което обяснява значителните трудности, които те срещат при намирането на работа.
Минималните работни заплати налагат на бизнеса и гражданите тежки разходи (увеличавайки цените на редица стоки и услуги, и допълнително увеличават разходите на публичния сектор - чрез плащането на повече обезщетения за безработица и загубата на приходи от осигуровки и данъци. Увеличава се и сивият сектор. Намалява заетостта. Това обезсмисля ползите от съществуването на тази политика: по-високите възнаграждения на по-ниско платените работници (за сметка на работодателите и по-високо платените работници), и допълнителните приходи за бюджета. Според независими изчисления обаче нетният резултат от увеличението на минималната работна заплата е в размер на -4.65 млрд. лева за период от 10 години, а само за първата година загубите възлизат на 545 млн. лева[6].
Дори само тези реформи биха открили работни места, които чувствително да увеличат заетостта сред циганското население.Дезинтеграторите обаче предпочитат вместо да създават равни възможности за всички, да въвеждат квоти както за работа, така и за учебните заведения. Въпреки че всяка тяхна втора дума е „дискриминация", те са тези, които прокарват двойни стандарти, дискриминирайки всички останали - при това на етнически принцип. Не говоря само за дискриминация срещу българите, а и на другите етнически групи в България – араби, чернокожи, турци, арменци, евреи и т.н. Справедливост? Не, тя се ползва само в определен контекст. Към момента образователната дискриминация не е масова (само във Варненския университет вече има реализиран проект), но „доброжелателите" неуморно продължават да лобират в тази посока. На запад отдавна има такива квотни принципи, които са довели само до неравенство. А и далеч не всичко, направено на Запад, е съвършено...
Българските прогресивисти обаче държат на налагането на квоти в учебните заведение. Подобна логика е в разрез с природата и цялата еволюция на Земята. Най-силния мотиватор на тази планета е нуждата да се развиваш. Когато ограбването бъде ограничено от закона, а работата стане достъпна, ще се породи нужда от по-хубава работа, за да се повиши стандарта на живот. По-добра и по-лека работа се получава с по-високата квалификация, получена чрез образование. Това е вече реален мотив. Мотивирано е преди всичко поколението на работещите - а това са родителите,върху които пада отговорността да накарат децата си да ходят на училище. Това е естествената последователност според природните закони, която довежда до нужда от образование и тя не може да бъде „насърчена" със закуска и мляко по обяд в училище или от заплахи за спиране на социалните помощи. Не може да бъде провокирана и чрез квоти, които дискриминират всички останали в страната, за сметка на облагодетелстваното малцинство.
В САЩ тези програми носят гръмкото название "Потвърдително действие" и са често критикувани заради негативните ефекти, които носят. Джордж Шер твърди, че те водят до пренебрегване постиженията в малцинствените групи и създават среда, където изборът е на расова основа, а не на база способностите[7]. Д-р Томас Соуел пък осъжда подобни практики в своята книга "Affirmative Action Around The World: An Empirical Study"[8]. Той твърди, че тези програми насърчават хора, които не са част от групата(към която е насочена програмата), да се представят за нейни членове с цел да се ползват от привилегиите, които програмата дава. Подобни програми водят и до облагодетелстване на по-богатите в конкретната група, за сметка на по-бедните от останалите групи (най-често бели или азиатци). Това води до такива отклонения, че в редица университети в САЩ е отказвано място на по-способни азиатци и давана на чернокожи със средни възможности[9].
Следващата стъпка за интеграцията на циганското малцинство е премахването на незаконните гетата и прекратяването на строежи на нови жилища с държавни средства. Сегашните гета, които са върху общински терени, създават сериозни проблеми в кварталите, където се намират. Те са пряко свързани с увеличаване на битовата престъпност, замърсяването на околната среда, повишаването на етническото напрежение и капсулирането на тази общност. Премахването им е наложително на първо място, защото са незаконни, второ - заради битовата престъпност, която от своя страна е пряко обвързана с етническото напрежение. Всички помним бунта в „Красна поляна", когато развилняла се тълпа от цигани обикаляше квартала. Силите на реда стояха безучастни заради политическия чадър и евентуални обвинения от дискриминационен характер от страна на „правозащитниците". Районът беше обграден, а тълпата вилнееше необезпокоявана в продължение на часове. Гражданите бяха напълно изоставени на милостта на вандалите.
Друг гротесков пример за нехайство са общинските жилища, построени и отдавани под наем само и единствено на цигани, а това е дискриминация към всички останали,по правило с кратък живот. За няколко месеца те се разбиват, превръщат се в бунище, всичко метално по тях се предава за вторични суровини, а дървеното се изгаря през зимата. До болка познати са примерите с мезонетите в пловдивския квартал Столипиново, 20-ти блок в гр. Ямбол, „Виетнамските общежития" в Красна поляна и т.н. Общото между всичките тези проблеми е, че те не са частна собственост и следователно ползите или негативите не са за обитателите на тези жилища.
Причината за навдалсокот отношение - тези сгради не са частна собственост и следователно ползите или негативите от тях не са за сметка на обитателите им. Частната собственост е базирана на стимулите, както ни учат Дж. Гуортни и Р. Строуп в блестящата си книга „Какво трябва да знае всеки за икономиката и просперитета"[10]. Можем да ги групираме в четири основни причини.
1) Насърчава те да се грижиш добре за нея, защото ти се отплаща със запазване на ценността и наказва със загуба на стойност при разхищение.
2) Насърчава развиването, подобряването и ползотворното използване на собствеността.
3) Насърчава ползването на собствеността по начин, удобен и за другите.
4) Насърчава мъдрото развитие и запазването на ресурсите за бъдеще./vecherni-novini.bg
Източнници:
[6] - Използвани данни на Светла Костадинова от Институт за Пазарна Икономика - в статия, публикувана във в-к Дневник на 22 септември 2009 година.
[7] - Sher, George, "Preferential Hiring", in Tom Regan (ed.), Just Business: New Introductory Essays In Business Ethics, Philadelphia, Temple University Press, 1983, p.40.
[8] - ISBN 0-300-10199-6, 2004
[9] - American Civil Rights Institute
[10] Българското издание на книгата е "Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета"- Джеймс Гуортни,Ричард Строуп, Издателска къща МаК,София, 2008
Вашите коментари