Парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ поиска управляващите да променят механизма за компенсации за бизнеса заради високите цени на електроенергията и да представят ясен план за снабдяването с природен газ през зимните месеци.
В декларация от парламентарната трибуна депутатът Радослав Рибарски заяви, че през октомври средната борсова цена на електроенергията е достигнала около 230 евро за мегаватчас, а в отделни пикови часове – до 350 евро.
По думите му от пролетта насам цените се движат трайно нагоре и това увеличава натиска върху разходите на бизнеса.
Основната критика на ПП–ДБ е насочена към приетата от правителството схема за компенсации на небитовите потребители.
На 17 септември Министерският съвет прие програма за периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г. с индикативен бюджет до 140 млн. евро. Компенсацията трябва да се изчислява спрямо разликата между средната цена на сегмента „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса и базова стойност от 122,71 евро за мегаватчас. Максималната помощ може да достигне до 80% от тази разлика.
Ключовият проблем за бизнеса е, че според приетата програма компенсациите трябва да бъдат изплатени еднократно след приключването на целия 10-месечен период, а конкретният процент ще зависи от наличните средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
От „Продължаваме промяната“ настояват плащанията да се извършват ежемесечно, за да могат компаниите да планират по-точно разходите си и да не бъдат принуждавани сами да финансират високите цени на електроенергията в продължение на месеци.
Подобен принцип вече беше защитен и от Министерството на енергетиката по-рано през годината, когато ведомството обяви преминаване към месечно изчисляване на компенсациите с аргумента, че това дава по-голяма предвидимост на бизнеса и ограничава риска по-високите енергийни разходи да бъдат прехвърлени върху крайните цени.
Въпросът за парите във фонда
Рибарски постави и въпроса дали във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ ще има достатъчно ресурс за изплащането на предвидените компенсации.
По одобрения бюджет на фонда за 2026 г. са заложени 233,157 млн. евро за компенсации по различни програми, а прогнозната наличност в края на годината е 61,619 млн. евро.
Правителствената програма изрично предвижда плащанията да продължат до изчерпване на определения бюджет или наличните средства във фонда – което от двете настъпи първо.
ПП иска план за газа и „Чирен“
Другият акцент в декларацията беше снабдяването с природен газ през зимата.
Рибарски поиска управляващите да представят публичен план за осигуряване на необходимите количества, включително график за използването на запасите от газохранилището в „Чирен“, цените на закупените количества и сценарии при евентуална криза.
Той постави и въпроса как „Топлофикация София“ ще поеме по-високите разходи за природен газ и как евентуалното поскъпване ще се отрази върху финансовото състояние на дружеството.
И договорът с „Боташ“ отново в центъра на спора
ПП–ДБ настоява и за пълна финансова прозрачност около договора между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“, както и за информация за хода на предоговарянето му.
Темата остава политически спорна. През юли премиерът Румен Радев съобщи, че е договорено 15-месечно замразяване на част от ангажиментите и намаляване на цената за регазификация и пренос. От опозицията тогава настояха да бъдат оповестени конкретните условия и ефектът върху дългосрочните задължения на „Булгаргаз“.
Рибарски заяви още през юли, че временното „замразяване“ може да даде финансова глътка въздух на „Булгаргаз“, но поиска яснота какво ще се случи след изтичането на 15-месечния период и дали срокът по договора реално се съкращава.
В декларацията си днес ПП–ДБ обобщи исканията си в няколко направления – ежемесечни компенсации за бизнеса, предвидим финансов ресурс, зимен план за електро- и газоснабдяването и пълна прозрачност около договора с „Боташ“.
Към момента действащата правителствена схема остава с еднократно плащане на компенсациите след края на периода до юни 2027 г., което именно е и основният предмет на критиката от страна на опозицията.
Вашите коментари