Народното събрание прие окончателно на второ четене Държавния бюджет за 2026 година, подготвен от кабинета на министър-председателя Румен Радев. В новата финансова рамка са заложени рекордни приходи и разходи, като очакваният недостиг в хазната достига 7,2 милиарда евро, или дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Законът предвижда възможност през годината да бъде поет нов държавен дълг в размер до 10,1 млрд. евро, в който е включена и опцията за заем по европейския механизъм за финансиране на отбраната SAFE. При достигане на този таван общата задлъжнялост на страната в края на годината ще достигне 37,7 млрд. евро. Макроикономическата рамка е разчетена при прогнозиран икономически растеж от 2,6% и средногодишна инфлация от 4,3%, а минималният праг на фискалния резерв е заложен на 2,6 млрд. евро.
Въпреки рекордния حجم на разходите, редица социални плащания остават замразени. Това засяга подкрепата за родители, програмите за строителство на детски градини, инвестициите в образованието и плащанията за хората с увреждания. Отпада и досегашният механизъм за изчисляване на минималната работна заплата, като за момента все още няма постигнато съгласие за новата методология.
В окончателния текст управляващите се отказаха от идеята за въвеждане на таван върху възнагражденията на членовете на бордовете в публичните дружества. Одобрено е обаче съкращаване на субсидиите за политическите партии и вероизповеданията. Депутатите гласуваха и закриването на Комисията по досиетата, чиято дейност трябва да бъде поета от Държавна агенция „Архиви“ до 15 септември, макар че фискалният ефект от тази промяна е минимален.
Вашите коментари