България демонстрира пълен липса на напредък по четири от общо шестте критични препоръки, отправени от Европейската комисия (ЕК) в предходния ѝ доклад за върховенството на закона. Това става ясно от най-новия годишен доклад на Брюксел, който за пореден път поставя под сериозно съмнение политическата воля на София за реални реформи в съдебната система, противодействието на корупцията и качеството на законодателния процес. Според европейските експерти страната ни е в застой по отношение на реформата на Висшия съдебен съвет (ВСС), спирането на порочната практика с командироването на магистрати, липсата на осъдителни присъди за корупция по високите етажи и подобряването на прозрачността в парламента.
Един от най-критичните изводи в доклада е пълната липса на развитие по препоръката за реформа на ВСС. Неговият състав остава непроменен в продължение на години, а в Народното събрание така и не е внесен законопроект за трайно решаване на проблема. Брюксел настоява най-вече за нова формула в състава на Съвета, която категорично да гарантира неговата политическа независимост и оперативна ефективност, като България продължава да бъде сочена с пръст като държава, в която хроничните проблеми с кадровия орган на съдебната власт остават замразени.
Паралелно с това без никакво движение остава и проблемът с т.нар. „вечни“ командировани магистрати. Европейската комисия подчертава, че широкото използване на тази практика у нас продължава да буди сериозни опасения за независимостта на съда, тъй като всяко командироване може да бъде прекратено еднолично и внезапно от административните ръководители, което създава предпоставки за натиск и зависимости сред съдиите и прокурорите.
По традиция най-тежката критика е насочена към борбата с корупцията. Комисията отново констатира, че България не е успяла да изгради убедителна и устойчива практика от реални разследвания, повдигнати обвинения и най-вече окончателни присъди по случаи на корупция по високите етажи на властта. Въпреки извършените в миналото законодателни промени и преструктурирането на антикорупционната комисия, където е отчетен допълнителен напредък, резултати липсват. Новият закон предвижда по-силни гаранции за политическа независимост и нова процедура за избор на ръководство, но ЕК подчертава, че институцията трябва най-после да заработи на пълни обороти и да започне ефективно да използва разследващите си правомощия на терен, вместо да остава само на хартия.
Сериозни критики има и към работата на българския парламент, където практическото прилагане на правилата продължава да поражда опасения. Еврочиновниците настояват България спешно да гарантира провеждането на задължителни обществени консултации и предварителни оценки на въздействието и за законопроектите, които се внасят директно от народни представители, за да се спре практиката на лобистко и непрозрачно законотворчество. Единственият минимален, ограничен напредък е отчетен при подготовката на правилата за почтеност на висшите политици в изпълнителната власт – изготвен е проект на Кодекс за поведение, но необходимите законодателни промени и механизми за реални санкции при конфликт на интереси, недекларирано имущество и скъпи подаръци все още не са приети.
Единствената изцяло положителна нотка в тазгодишния преглед е извън шестте основни препоръки. Брюксел официално отчете като напълно изпълнена по-ранната си препоръка, свързана с подобряването на работата на Инспектората към ВСС (ИВСС) и успешното ограничаване на рисковете от политическо влияние върху неговата дейност.
Вашите коментари