Парламентът прие на първо четене държавния бюджет за 2026 година. План-сметката беше подкрепена със 143 гласа „за“. Против гласуваха 81 депутати.
Дебатите в пленарната зала продължиха около четири часа. Основните критики на опозицията бяха свързани с липсата на реформи и високия дефицит. Проектобюджетът предвижда дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от БВП. Заложените приходи, помощи и дарения са в размер на 49,6 млрд. евро. Общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро.
Проектът е изготвен при очакван икономически растеж от 2,6%. Средногодишната инфлация е прогнозирана на 4,3% по хармонизирания индекс на потребителските цени. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро. Това се равнява на 30,1% от БВП.
Капиталовите разходи са предвидени в размер на 9,36 млрд. евро. От тях 4,028 млрд. евро са с национално финансиране. Други 5,331 млрд. евро са с европейско финансиране, включително по Плана за възстановяване и устойчивост. В проекта е заложено намаляване на разходите за персонал с 10% от 1 септември. Предвидени са изключения за общините, военнослужещите, служителите в МВР, ДАНС, НСО, разузнаването, местата за лишаване от свобода и някои лечебни заведения. Не се предвижда увеличение на разходите за персонал по механизми, обвързани с ръста на средната или минималната работна заплата. Според проекта това трябва да спести над 560 млн. евро.
От 1 август 2026 г. се предвижда увеличение на винетните такси с 30%. Заложени са и промени в акцизите върху тютюневите изделия. Предвижда се държавните служители и заетите в съдебната власт да започнат да плащат лични осигурителни вноски от 1 август. Първоначално съотношението между осигурител и осигурено лице ще бъде 80 към 20. От 1 януари 2027 г. то трябва да стане 60 към 40.
Минималната работна заплата се предвижда да остане 620 евро до приемане на нов механизъм за определянето ѝ.
В пленарната зала опозицията предупреди, че дефицитът е твърде висок. Критики имаше и към капиталовите разходи, липсата на структурни реформи и планирания нов дълг.
От управляващото мнозинство защитиха проекта с аргумента, че той отразява натрупани проблеми от предишни години. Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че свръхдефицитът има предистория и е резултат от решения, натрупвани във времето.
След приемането на първо четене предстои бюджетът да бъде разгледан между двете четения. Тогава депутатите могат да внесат предложения за промени. Окончателното гласуване ще покаже дали параметрите ще бъдат запазени в този вид.
Автор: Nakratko.bg
Вашите коментари