Министерският съвет публикува решението, с което Република България одобрява подписването на Устава на Съвета за мир – инициатива, свързвана с президента на Съединените американски щати Доналд Тръмп. Документът е публикуван на портала Strategy.
bg на 10 февруари, а самото решение е от 21 януари 2026 г.
Какво точно е решил кабинетът
В едностраничния акт (Решение №46) правителството:
- одобрява проекта на устава като основа за преговори;
- упълномощава министър-председателя да го подпише „при условие на последваща ратификация“;
- възлага премиерът да уведоми американската страна, че България няма да прилага временно устава до ратификация.
„Само съвещателен глас“ до решение на парламента
В разяснението на кабинета се подчертава, че поради характера на документа присъединяването подлежи на ратификация от Народното събрание и „не поражда правно действие до нейното гласуване“. Уточнява се още, че подписването не създава автоматични задължения за участие в операции и не дава юрисдикция на съвета върху територията на България без изрично съгласие и вътрешни процедури. До ратификацията страната ни може да участва „единствено с право на съвещателен глас“.
Защо България се присъединява – мотивите на правителството
В публикувания текст се посочва политическата логика на решението: продължаващият конфликт в Близкия изток има отражение върху европейската сигурност, включително през „нерегламентираните миграционни потоци“. Кабинетът заявява и подкрепа за „втората фаза“ на американския план за Ивицата Газа, както и за резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН от ноември 2025 г., която приветства създаването на подобен преходен механизъм за управление и възстановяване.
Предистория: подписването в Давос и българската „връзка“ с Газа
Още на 22 януари премиерът Росен Желязков заяви след церемония в Давос, Швейцария: „Днес България се присъедини към Борда за мира…“. В същото съобщение се посочва и че за България „няма финансов ангажимент“, както и че за „върховен представител за Газа“ е посочен Николай Младенов.
Политически реакции и следващи стъпки
Темата остава спорна в парламента. От Демократична България например настояха ратификацията да не се гледа преди произнасяне на Конституционният съд за съответствието на документа с основния закон.
Следващата ключова стъпка е в Народното събрание: без ратификация участието остава политическа заявка и консултативно присъствие, а не пълноправно членство с действие на устава.
Вашите коментари