Политическото ръководство на „Да, България“ (част от парламентарната група ПП–ДБ в 51-ото НС) предлага Народното събрание да възложи на Сметната палата проверка на механизмите за определяне и изплащане на бонуси (ДМС) в министерствата, както и на възнагражденията в съдебната система.
Идеята е проверката да бъде направена чрез два одита на изпълнението на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата, съобщиха от формацията.
Какъв е спорът: „проверки има, но не там, където са големите пари“
От „Да, България“ аргументират предложението си с тезата, че изборът на обекти в планираните одити за ДМС изглежда насочен към по-малки по бюджет и численост структури, вместо към администрации с висок финансов риск. В публичната си позиция Ивайло Мирчев посочва, че в годишната програма на Сметната палата за 2026 г. като обекти за проследяване на законосъобразността на бонусите са заложени Министерството на културата, Министерството на спорта, Комисията за защита на потребителите и седем средни училища в Южна България.
Точно този подбор е в центъра на критиката: според Мирчев, ако целта е да се хванат системни проблеми и големи финансови отклонения, „логиката“ на одита трябва да започне от институциите, където в последните години се коментират най-значителни обеми ДМС и допълнителни плащания.
Кои са „шампионите по ДМС“, според Мирчев
В позицията си Мирчев твърди, че негово „скорошно проучване“ е установило „шампионите по ДМС“ в публичния сектор, като изброява Агенцията за социално подпомагане, АПИ, Главната инспекция по труда и Държавен фонд „Земеделие“.
Отделно от това той акцентира, че най-голям по размер бил обемът на изплатени бонуси в съдебната система – включително ВСС и прокуратурата – които, по твърденията му, остават извън планирания одитен обхват.
Какво казва Сметната палата за одитите на бонусите
Сметната палата публично обяви, че през 2026 г. започва проверки на ДМС в публичния сектор с фокус дали е спазен законът и вътрешните правила и дали размерът на бонусите е „адекватен“, като стартът е именно от културата и спорта, плюс КЗП и седем училища.
Паралелно, темата за бонусите в самата Сметна палата беше силно обсъждана през 2025 г., включително с публични разяснения от институцията по конкретни твърдения и числа.
„Приоритети на правителството“ като критерий: независимост или политически филтър?
Един от най-съществените елементи в позицията на „Да, България“ е критиката към начина, по който се избира одитната програма. Мирчев твърди, че при одитите на изпълнението в критериите за оценка е включен подкритерий „приоритети на правителството“, което според него създава възможност одитният фокус да се определя според политически дневен ред, вместо според реален финансов риск.
Тук сблъсъкът е принципен: международните стандарти очакват върховните одитни институции да планират работата си самостоятелно и без външно влияние, а политическите сили – независимо дали са управляващи или опозиция – традиционно се опитват да насочват вниманието към „болни теми“. В този контекст предложението на „Да, България“ цели парламентът да използва законовите си инструменти, за да изиска одити там, където според тях са най-големите финансови рискове.
Какво реално следва, ако НС възложи такава проверка
Ако Народното събрание приеме предложение за възлагане на одити, Сметната палата би трябвало да планира и извърши проверки по конкретно формулирани цели:
- как се определят критериите за ДМС в министерствата;
- има ли еднакви правила или различни практики по ведомства;
- има ли прозрачност и контрол при изплащането;
- и отделно – как е устроена системата на възнаграждения и допълнителни плащания в съдебната система.
Ключовият въпрос, който остава открит, е дали спорът ще остане на ниво политически декларации, или ще прерасне в реална парламентарна процедура с ясно формулиран одитен мандат.
Вашите коментари