Днес от 13 ч. ще се проведе заседание на Министерския съвет, на което ще бъдат разгледани проектите на бюджетни закони за 2019 г., предаде репортер на БГНЕС.
БГНЕС припомня, че министърът на финансите Владислав Горанов и социалният министър Бисер Петков вече представиха параметрите на проекта за държавен бюджет за 2019 година пред членовете на Координационния съвет на КНСБ. Тогава Горанов заяви, че следват фискалната стратегия още от 2014 г., която е предложил самият той за първи път като финансов министър. „През 2020 г. бюджетът ще бъде балансиран и като разчет. Нека приемем, че този дефицит, това планирано превишение на разходите над приходите е един вид буфер за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното. Не виждам нищо драматично. Въпреки това има много рискове за икономиката ни заради опита за налагане на мерки за протекционизъм най-вече от страна на САЩ и агресивното им и провокативно поведение по отношение на останалите държави с развити икономики”, добави още Горанов. Той също така отбеляза, че до 2021 г. се очаква равнището на дълга спрямо БВП да намалее, достигайки 17%.
Националният съвет за тристранно сътрудничество също обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и проекта на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. НСТС разгледа също и проектозаконите за бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.
Владислав Горанов обсъди и с главния прокурор Сотир Цацаров проекта за бюджет.
От страна на министъра на финансите бе изразена готовност за частично сближаване на позициите по отношение на предвидените средства за осигуряване на разходите на органите на съдебната власт. Владислав Горанов заяви, че ще представи на предстоящото заседание на правителството актуализирани параметри на бюджета за 2019 г., различни от предложените от МС в проекта и по-близки до тези, предложени от ВСС.
Обсъдени бяха и предложените с публикувания от Министерство на финансите проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. изменения в Закона за съдебната власт, касаещи чл. 352 от този закон /средства за облекло на съдебните служители/.
БСК излезе с позиция, че не подкрепя внесените за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество проекти на бюджети на Република България, Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Основните критики на БСК по отношение на държавния бюджет са насочени към липсата на стимули за подобряване на инвестиционния климат, необходимост от децентрализация и повече самостоятелност на общинските финанси, липсата на ефективни механизми за обществено обсъждане и отчитане на публичните позиции, липса на прозрачност на бюджетния процес, на използваната методология, макроикономически основания и прогнози, вкл. за ръста на производителността на труда, компенсацията на един нает и др.
В становището на БСК се посочва, че предвиденото значително увеличение на общите разходи по КФП през 2019 г. спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. е безпрецедентно - над 15%, при 6,1% за 2017 спрямо 2016 г., и 2,4% и 4,6% съответно през 2020 и 2021 г., съобщиха от работодателската организация.
По отношение на Бюджета на ДОО, БСК отново се противопоставя на намеренията за промени в основни параметри на пенсионноосигурителната система, без задълбочена оценка на въздействието и без провеждане на обществени и експертни консултации с всички заинтересовани страни. Камарата изразява несъгласие и с предвиденото нарастване на минималните осигурителни доходи (във връзка с необоснования ръст на МРЗ).
БСК обръща внимание, че неоправдано се бавят необходимите промени в пенсионноосигурителната система, вкл. в сферата на медицинската експертиза на работоспособността и уврежданията, ограничаването на злоупотребите с обезщетения за временна нетрудоспособност (т.нар. болнични), прецизирането на правилата за изплащане на допълнителна пенсия от УПФ, обвързване придобиването на пенсионни права с изплатените осигурителни вноски и др.
Във връзка с бюджета на НЗОК БСК отбелязва, че „възможностите за увеличаване на приходите в Здравната каса са крайно ограничени и през следващата година. Не се очаква значително нарастване на публичните средства за здравеопазване през тази и следващите години. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4.6 на сто, при средно за страните от ЕС - 11%. Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване не само не позволява развитие на българското здравеопазване, но и е фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване и за намаляване възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ“.
От своя страна групата на „БСП за България“ заяви, че внася алтернативен бюджет за 2019 г. От левицата започват с предложение за алтернатива в данъчната политика. Целта, която от БСП си поставят – намаляване на неравенствата, мерки срещу сивата икономика, както и фокус върху младите семейства и децата. „Един от най-големите проблеми в България е неравенството и огромната ножица в доходите на различните групи български граждани. Ако се запази сегашният модел на данъчно облагане, каквото предлага правителството, този проблем не само, че няма да бъде решен, а и ще се задълбочава“, смята лидерът на БСП Корнелия Нинова.
В своите анализи и предложения от БСП се аргументират в няколко посоки. „Първо – от Европейския индекс на неравенствата. В Европа той показва средно 25%, а в България – 40%. В Европа България е държавата с най-голяма поляризация на доходите“, разясни лидерът на социалистите.
От БСП се обосновават още на официално изискана от тях справка от Министерство на финансите, според която 1 714 000 души в България получават доходи до 1000 лева. Ако към тях бъдат прибавени и малко над 2 млн. пенсионери, то става ясно, че близо 4 млн. българи са с ниски доходи. /БГНЕС
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
Вашите коментари