Основния приоритет в бюджета за следващата година ще бъде намалението на бюджетния дефицит и запазване на публичните средства, както и елиминирането на бюджетните дисбаланси.
Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, предаде БГНЕС.
Според прогнозата на финансовото министерство през следващата година се очаква реален ръст в икономиката в размер на 2,1%, реализацията на който може да стане при нарастване на потреблението и увеличение на инвестициите.
Горанов очаква да се запази спадът на потребителските цени и инфлацията да бъде около 0.5% като се ускори през следващия период до 1% до 2018 г. Безработицата се очаква през 2016 г. да бъде около 8.5%.
Горанов посочи също, че са необходими средства за приключването на европрограмите, които са до 2018 г. В същото време е невъзможно и свиването на разходите за персонал, фактори, които се отразяват значително върху бюджета.
Горанов посочи, че е се очаква следващата година дефицитът да бъде в размер на 3.3% от БВП на касова основа, което според него е най-консервативната прогноза. Дефицитът на начислена основа, според Горанов, ще бъде в рамките на 2.7 - 2.8% от БВП. През следващата година очакванията са за реален дефицит в размер на 2%, ако бъдат постигнати мерките в приходната част, както и при намаление с 0.3% от БВП на разходите в бюджета.
Горанов смята, че още през октомври се отчита приключване с минимален ръст на приходите над разходите. Още веднъж той посочи, че максималните усилия са върху това да бъдат приключени европроектите.
Очакванията на Горанов за дефицита през 2017 г. са 1.4%, а за 2018 г. - 1%.
Според финансовият министър недълговото финансиране ще бъде в размер на 28.9% от БВП. Той посочи, че се наблюдава тенденция за намаляване на разходите като това зависи от провеждането на структурни реформи. Горанов посочи също, че очакванията за приходите от данъци и осигуровки в хазната ще бъдат около 1.265 млрд. лв.
Прекалено оптимистична е прогнозата за ръст в икономиката, смята председателят на АИКБ Васил Велев. Той заяви, че има много фактори, които оказват негативно влияние върху тези прогнози като кризата в Гърция, забавянето на китайската икономика, санкциите срещу Русия и др. Според Велев реалният ръст в икономиката ни ще е около 1.3 - 1.5%.
По отношение на секторните политики той заяви, че трябва да се подкрепят усилията за реформи в сектор сигурност и отбрана, но не подкрепят заложения за тези сектори бюджет, който бил по-голям от средния за този сектор бюджет, който имат страните в ЕС. Особено ги смущава и това, че тази реформа ще стане за сметка на нов външен дълг. В същото време пък сектори като здравеопазване и образование остават недофинансирани. Велев препоръча да се дадат повече средства за образование и то за отделни специализирани гимназии, които да произведат кадри, от които бизнесът се нуждае. От АИКБ са против също и срещу таксата за отпадъци, защото според тях не замърсителят плаща повече, както трябва да бъде.
От БТПП заявиха, че подкрепят усилията за намаляване на дефицита, но са притеснени, че се планира ръст в приходите от такси, което ще утежни бизнеса. От търговската палата също се обявиха против таксата за отпадъци, която се събира. Не подкрепят също и административното увеличение на минималната работна заплата, както и ръста на минималните осигурителни прагове. Въпреки критиките обаче смятат, че бюджетът за 2016 г. е по-добър от бюджета за миналата година.
Димитър Бранков от БСК заяви, че камарата счита за умерено оптимистична прогнозата за ръст в икономиката. Той посочи и, че необходимостта от съфинансиране на европроектите трябва да се предвиди по-рано в бюджета, за да не се налага след това преразпределение на парите и актуализация на бюджета. Бранков заяви, че бюджетът трябва да бъде максимално напрегнат, за да може да се случват необходимите реформи, нещо, което като идея се проваля с правенето на актуализации. “Аз гледам на бюджета като на средство за натиск за провеждане на реформи”, посочи той.
Камен Велчев от КРИБ заяви, че не подкрепят идеята за частичен данъчен кредит, както и таксата за отпадъци. От КРИБ не подкрепят и ревизията, която е направена на бюджета за тази година.
Пламен Димитров отбеляза, че наличието на европроектите дава глътка въздух на бизнеса и ще окаже позитивно влияние на икономиката у нас. Според него обаче са твърде много средствата за отбрана, като по думите му с купуването му на самолети или кораби няма да се подобри сигурността у нас. Синдикатите не приемат тези разходи на фона на редица недофинансирани сектори. Като цяло критиката на синдикатите е към самата бюджетна философия.
Вашите коментари