Президентът Росен Плевнелиев обяви, че ще назначи служебно правителство на 6 август.
В началото на тази седмица, а и днес след консултациите с политическите партии той заяви, че бъдещият служебен кабинет трябва да има широки правомощия – да извършва дългосрочни реформи и да има възможността да тегли нови заеми, въпреки че по Конституция основната задача на една подобна преходна власт е организирането на честни и свободни парламентарни избори.
Агенция БГНЕС се обърна към известни български юристи с въпрос какви наистина са функциите на един служебен кабинет. Ето и техните мнения.
Минчо Спасов, юрист и бивш председател на вътрешната комисия на Народното събрание:
"Отговорността за действията на служебното правителство се носи от президента, който го е назначил. Ако служебният кабинет реши да изтегли заеми, отговорността за това ще се носи съответно от държавния глава. Служебното правителство черпи своята легитимност от президента, а не от Народното събрание и не от прекия вот на Народното събрание, а от президентския вот. По принцип правомощията и задълженията на служебното правителство действително са да организира провеждането на парламентарни избори. Но си представете, че се случи някакво бедствие, които неминуемо изисква актуализация на бюджета – кой друг освен служебното правителство може да го направи. Няма изрична забрана за действия на правителството, стига обаче да е налице нужда. А дали е налице нужда отговорност носи президента".
Борислав Цеков, юрист и член на правната и конституционна комисия в 39 Народно събрание, президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ:
"Служебният кабинет не трябва да бракониерства в чужди конституционни територии. Изрично трябва да се подчертае, че служебното правителство има по-скоро технически характер. То трябва да управлява текущите дела на държавата и да организира парламентарните избори, на които суверенът да се произнесе за посоката, в която иска да върви държавата през следващия управленски мандат. Неслучайно конституционният законодател определя това правителство като "служебно" – заради неговата ограниченост във времето и в целите, които може да си поставя, и заради липсата на демократичната легитимност, която се създава единствено от Народното събрание. Защото президентът, макар и пряко избран, е избран, за да представлява, а не да управлява. В условията на парламентарното управление волята на суверена как да се управлява държавата се формира и въплъщава в Народното събрание, което представителният политически форум на нацията. В парламента е конституционният механизъм онази част от обществото, която не е съгласна с едно правителство, представлявана от парламентарната опозиция да търси сметка на кабинета. При президентът подобен механизъм липсва. Конституционният съд изтъква съвсем основателно, че известната ограниченост във функциите на служебния кабинет не може да се дефинира конкретно, не може да се изброи изчерпателно какво може и какво не президентският кабинет. Неговите действия трябва да се планират и преценяват конкретно. Цитираното решение на Конституционния съд изтъква още, че поради "естеството на задачите, които решава служебното правителство, както и поради това, че то обикновено не изпълнява една политически формирана и подкрепена програма, трябва да се счита, че упражняването от него на законодателна инициатива е допустимо в рамки, очертани от ограничеността на целите и функциите на това правителство." Предвид тези конституционни постулати, трябва да се отчита, че в общия случай едно служебно правителство не може да ангажира държавата с дълбоки реформи и промени във вътрешната или външната политика, защото не е оторизирано от народа за подобни действия и заедно с това не е обект на демократичен парламентарен контрол".
Професор Огнян Герджиков, юрист и председател на 39 Народно събрание /2001-2005/:
"Служебният кабинет по дефиниция е преходен, той има предопределен кратък живот и основната му функция е да подготви страната към следващите парламентарни избори, за да може да се формира новия кабинет. Не може да се очаква от него да прави нещо кой знае колко съществено. Разбира се, той трябва да запази макрорамката, да осигури всичко необходимо за едно нормално протичане на предизборната кампания и провеждането на парламентарния вот. Но не може да се очаква преходен кабинет да прави някакви реформи, да актуализира бюджета или пък да изпълнява дългосрочни задачи. Не бива един служебен кабинет да слага рамки на следващото редовно правителство. Но трябва да се стреми да осигури спокойствие в обществото".
Неделчо Беронов, юрист и председател на Конституционния съд /2003-2006/, кандидат за президент от десницата:
"По принцип служебното правителство има ангажимента да организира предсрочните избори. Но, освен това, понеже е единственият орган в държавата на изпълнителната власт в този период от време, то няма как да не се загрижи и да не решава и текущите проблеми на страната. А кои са те зависи от това какво наследство са му оставили досегашните управляващи. Става дума за проблеми, които не търпят отлагане. Освен, ако не се отнасят до въпроси, за които в Конституцията изрично не е предвидено, че са от компетентността на Народното събрание - там има един чл. 84, който е описал тези случаи". /БГНЕС
Вашите коментари