Решението на Европейския съюз да определи военното крило на „Хизбула" за терористична организация е резултат на продължителна дипломатическа, юридическа и следствена кампания, проведена съвместно от Израел, Великобритания, САЩ, Канада и Холандия.
Над 150 страници юридически документи, десетки секретни посещения и телефонни обаждания на различни ръководители са сред основните фактори, които допринесоха за взимането на решението, коментира израелският ежедневник Haaretz.
Кампанията започна след атентата в Бургас, България, през юли миналата година, при който загинаха петима израелски туристи и един български гражданин. След като резултатите от следствието показаха, че Хизбула носи отговорност за терористичния акт, Министерството на външните работи на Израел реши, че е настъпило времето за предприемане на мерки срещу шиитската организация.
За тази цел бе създадена специална работна група, оглавявана от заместник-директора на министерството генерал от резерва Джеръми Исахароф и ръководителя на отдела за регионалната сигурност и борба с тероризма Шай Коен. В екипа също бяха включени представители на Съвета за национална сигурност, Министерството на отбраната и разузнавателните агенции. Подобни работни групи бяха създадени от Министерството на външните работи на Великобритания и Държавния департамент на САЩ.
Работната група е предоставила на различни страни от ЕС резултатите от израелското разузнаване. Резултатите не само показват ролята на „Хизбула" при атаката в Бургас, но и ролята на организацията в гражданската война в Сирия, доказателства за дейност, свързана с пране на пари, контрабанда на наркотици и създаване на клетки в различни европейски държави. В течение на следствието разузнавателните агенции взеха решение за масивно прехвърляне на поверителна информация, което е необичайна практика.
Високопоставени длъжности лица заявиха, че израелското разузнаване е предоставило информация за участието на „Хизбула" в конфликта в Сирия в началото на 2013 г., още преди този факт да стане обществено достояние.
Израел също така предостави на Берлин информация за активите и банковите сметки на 950 ливански шиити, живеещи в Германия, които са заподозрени в организирането на атентати, превеждане на пари на „Хизбула" и подпомагане на логистиката на организацията. Подобна информация бе дадена на Испания, Франция и Италия.
Ходът, който в крайна сметка се оказа от решаващо значение, е решението на Израел веднага след нападението Бургас да изпрати екип, който да помогне на следствието.
Разследването в Бургас, в което участие взеха и САЩ, Великобритания, Германия, Канада и Австралия, убеди българското правителство да обяви през февруари 2013 г., че военното крило на „Хизбула" стои зад атаката.
Едно от ключовите доказателство беше големият брой на телефонните разговори между Бургас и различни места в Ливан, свързани с „Хизбула", включително повиквания от телефонни номера, за които се знае, че принадлежат на оперативни работници на „Хизбула".
Допълнително доказателство е подправената американска шофьорска книжка, използвана от един от тримата участници в атентата. Най-силният аргумент е, че бомбата е съставена от конкретен вид пластичен експлозив, идентичен със състава на 24 бомби, открити от израелските служби за сигурност в Назарет през август 2012 година.
Тези бомби са били контрабандно внесени в страната по инициатива на „Хизбула" от група трафиканти на наркотици. По-късно съставът на бомбата се оказа точно съвпадение на бомбите, открити от службите за сигурност в Тайланд през януари 2012 г. в склад на „Хизбула" в Банкок.
Разследването на атентата в Бургас е разкрило самоличността на трима извършители, но за момента тази информация се пази в тайна. Длъжностно лице от Външното министерство заяви, че мъжете се крият в южната част на Ливан и че израелските служби водят операция за залавянето им.
От самото начало работната група е знаела, че най-голямата пречка, пред която ще се изправи Европейският съд, е доказването на факта, че „Хизбула" е терористична организация. Някои страни от ЕС, сред които Германия, заявиха, че няма да подкрепят вота за включване на „Хизбула" в списъка на терористичните организации, освен ако не са сигурни, че националните им съдилища няма да отменят решението поради липса на доказателства.
Поради тази причина бяха предоставени 150 страници документи с подробно описание на всички доказателства, както и правното им значение.
След месеци на работа, документът е оформен през май. Той бе даден първо на Германия, чиято позиция до този момент бе колеблива.
Няколко дни, след като документът бе предаден на министъра на вътрешните работи на Германия, членовете на работната група дадоха 4-часов брифинг на германските власти с допълнителни материали на разузнаването.
Седмица по-късно, на 22 май, Германия обяви, че е готова да гласува за включването на военното крило на „Хизбула" към черния списък. Това решение убеди и няколко други страни, които дотогава имаха съмнения относно неоспоримостта на доказателствата.
Преди около шест седмици, Министерството на външните работи на Израел даде на всички европейски посланици в страната подробен брифинг по въпроса. Израелските посланици в Европа също са инструктирани да проведат срещи с външни министри, министър-председатели и президенти.
Премиерът Бенямин Нетаняху и президентът Шимон Перес също проведоха телефонни разговори с лидерите на колебаещите се държави като Австрия, много от които изразиха опасения, че определянето на „Хизбула" като терористична организация ще дестабилизира Ливан и ще засили екстремизма на организацията.
"Ние твърдим, че „Хизбула" вече дестабилизира Ливан с участието си в сирийската война, връзките си с Иран и притежаваните от нея десетки хиляди ракети" и ако бъде включена в черния списък , това всъщност ще "отслаби властта й в Ливан", обясни официално лице от Министерството на външните работи на Израел.
В разговорите с Австрия, Малта, Гърция и Словакия Нетаняху и Перес подчертаха значението както на атентата в Бургас, така и на участието на „Хизбула" в конфликта в Сирия.
Вашингтон също оказа тежък дипломатически натиск. Държавният секретар на САЩ Джон Кери и секретарят по политическите въпроси Уенди Шърман проведоха разговори с десетки висши европейски представители през последните седмици.
След като ЕС взе решение, следващата стъпка за всяка държава-членка ще бъде да се приеме подходящо законодателство и след това да започне неговото прилагане. На теория включването на военното крило на „Хизбула" в черният списък означава, че нейните пари и активи в Европа ще бъдат замразени, ще има забрана за бизнес отношения с нея, на нейните агенти ще бъдат отказвана визи за Европа.
Трудности обаче се крият в разграничаването между военните и политически крила на организацията и определянето на кои активи или оперативни работници принадлежат към всяко едно от тях. Ето защо израелският премиер Бенямин Нетаняху подчерта, че въпреки че Израел приветства решението на ЕС, тя продължава да е против това разграничение. /News.bg
Вашите коментари