България ще има координираща роля в нов европейски проект за транспортна свързаност между Централна Азия, Южен Кавказ и общия пазар на ЕС. Това беше основният акцент, свързан пряко със страната ни, в годишната реч за състоянието на Съюза, произнесена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 16 септември пред Европейския парламент в Страсбург.
Фон дер Лайен определи Европейския съюз като по-силен отвсякога, но същевременно изложен на безпрецедентна несигурност. Сред водещите теми в изказването ѝ бяха икономическата конкурентоспособност, отбраната, Украйна, енергийната независимост, климатичните промени, миграцията и защитата на децата в интернет.
България и новият маршрут между Европа и Азия
Най-конкретната заявка за България беше направена при представянето на новия международен проект, наречен „Среден коридор“. Той трябва да свърже Централна Азия и Южен Кавказ директно с европейския пазар.
Чрез инициативата Global Gateway Европейската комисия ще се стреми да привлече до 12 млрд. евро публични и частни инвестиции. Поставената цел е търговските потоци по маршрута да се утроят, а времето за превоз на товари да бъде значително съкратено до 2030 г.
За реализацията на проекта предстои да бъде организирана регионална среща на върха съвместно с българския министър-председател, обяви Фон дер Лайен. Не бяха посочени дата, място или формат на форума.
Ангажиментът поставя България в политическа и координационна роля при изграждането на алтернативна връзка между Европа и Азия. Това може да повиши стратегическото значение на страната като транспортен и логистичен център в Югоизточна Европа. Обявените до 12 млрд. евро обаче са за целия международен коридор, а не представляват сума, предназначена конкретно за България. Подробностите са публикувани в официалния текст на речта.
Еврозоната, изкуственият интелект и българските региони
Допълнителни акценти за страната се съдържат в придружаващия доклад на Европейската комисия „От обещания към напредък“, който представя изпълненото през втората година от мандата на Комисията.
В документа приемането на България като 21-вия член на еврозоната през януари 2026 г. е посочено като една от стъпките за задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз.
Сред 19-те изграждани в Европа „фабрики за изкуствен интелект“ е включен и проектът BRAIN++ в София. Тези центрове трябва да осигурят изчислителна инфраструктура и подкрепа за научни организации, компании и разработчици на технологии с изкуствен интелект.
Като пример за подкрепена от ЕС иновация е представена и българската компания Kelvin Health, която разработва метод за откриване на ранни признаци на съдови заболявания и възпаления чрез термални изображения, смартфон и изкуствен интелект. Проектът получава подкрепа от „Хоризонт Европа“ и EIT Health.
Български региони са включени и в новата стратегия за източните гранични райони на ЕС. Комисията отчита, че тези територии са изложени на хибридни атаки, икономически затруднения, използване на миграцията като инструмент за натиск и демографски проблеми. Предвижда се подкрепа за сигурността, инфраструктурата, енергетиката и регионалното развитие. Данните се съдържат в доклада на Европейската комисия за напредъка през 2026 г..
Единен пазар и по-ниски енергийни разходи
Съживяването на европейската икономика беше определено като водещ приоритет. Фон дер Лайен настоя до края на 2027 г. да бъде завършено основното преобразуване на единния пазар по пътната карта „Една Европа, един пазар“.
Комисията подготвя мерки за по-бързо издаване на разрешителни, намаляване на административната тежест и улесняване на достъпа на компаниите до финансиране. Дванадесетте предложени пакета за опростяване на правилата трябва да спестяват на европейския бизнес около 17 млрд. евро годишно.
В областта на енергетиката председателят на ЕК подкрепи технологично неутрален подход, включващ възобновяеми източници, ядрена енергия и биометан. Целта е делът на електричеството в европейското енергийно потребление да се удвои до 2040 г. Според Комисията това може да намали годишните разходи за внос на изкопаеми горива с 260 млрд. евро.
Предстои и пакет за ускорено изграждане и модернизиране на електропреносните мрежи, нови връзки и системи за съхранение. За България особено значение имат признаването на ядрената енергия като част от европейския преход и възможностите за инвестиции в трансграничната енергийна инфраструктура.
Отбрана, Украйна и защита на външните граници
Фон дер Лайен обяви подготовката на нова европейска стратегия за сигурност и механизъм за общ отговор при хибридни атаки. Предлага се създаването на европейски протокол, подобен на член 4 от договора на НАТО, чрез който държавите да могат да поискат координирана реакция при саботаж, кибератаки, дезинформация или други заплахи под прага на открито военно нападение.
Комисията планира и общ инструмент за стратегически отбранителни способности – противовъздушна и противоракетна отбрана, военно придвижване, киберсигурност и космически системи.
Подкрепата за Украйна ще продължи с хуманитарна и енергийна помощ, доставки за противовъздушната отбрана и съвместни проекти с украински компании. Фон дер Лайен обяви и намерение за по-строго прилагане на санкциите срещу Русия и затваряне на използваните за заобикалянето им канали.
По отношение на миграцията беше подчертано, че всички външни граници са европейски. Това е пряко свързано с България като държава по външната граница на ЕС и член на Шенген. Предвиждат се укрепване на Frontex, ускоряване на връщанията и нова извънредна рамка при организирани или използвани като оръжие масови миграционни потоци.
Нови мерки за климата, водата и пожарите
След тежкия летен сезон Комисията ще представи нова рамка за климатична устойчивост и ще определи 100 от най-уязвимите територии в Европа. Предвиждат се Европейски план за действие при горещини, нова инициатива за водата и създаване на съюз за климатично застраховане.
Фон дер Лайен поиска да бъде проучена и възможността за бъдещ европейски противопожарен флот. Подобна обща система би могла да има значение за България и останалите държави в Южна и Югоизточна Европа, където необходимостта от съвместни ресурси при големи пожари нараства.
Забрана на социалните мрежи за деца под 13 години
Сред най-конкретните законодателни предложения е европейският акт за защита на децата в интернет. Предвижда се социалните мрежи да бъдат забранени за деца под 13 години, а лични профили да не могат да се създават преди навършването на 15 години.
Между 13 и 15 години ще бъдат допустими само ограничени профили, създадени и наблюдавани от родителите. За потребителите между 15 и 18 години платформите ще трябва да прилагат специални изисквания за безопасен дизайн. От технологичните компании ще се изисква сами да доказват, че услугите им не излагат непълнолетните на вредно съдържание и пристрастяващи функции.
Европейските средства ще останат обвързани с върховенството на закона
Фон дер Лайен заяви още, че връзката между европейското финансиране, върховенството на закона и основните права трябва да бъде засилена в следващия дългосрочен бюджет на ЕС.
Това условие ще важи за всички държави членки, включително България. В речта обаче не беше отправена конкретна критика към страната, нито беше обявена отделна процедура, свързана с българското управление на европейските средства.
Основното послание на годишната реч беше, че ЕС трябва да действа по-бързо и по-единно в условията на войни, икономическа конкуренция и хибридни заплахи. За България най-видимата нова възможност е участието в организацията на срещата за „Средния коридор“, докато по-широките европейски планове ще засегнат страната чрез общия пазар, енергетиката, защитата на границите, сигурността и достъпа до европейско финансиране.
Редактор: Екип на Nakratko.bg
Вашите коментари