Кризата около блокирания Ормузки проток навлезе в нов етап на дипломатическо и икономическо надприказване. Иран потвърди официално, че стратегическият морски маршрут няма да бъде отворен, докато продължава американската военноморска блокада на иранските пристанища и „другите нарушения на Съединените щати“.
В изявление, цитирано от световните агенции, говорителят на иранското външно министерство Исмаил Багаи категорично отхвърли възможността за компромис под натиск. Изказването му бе в директен отговор на американския президент Доналд Тръмп, който в интервю за Axios заяви, че в момента само „полупреговаря с иранците“ и разчита икономическото изтощение да ги принуди да отстъпят. „Просто наблюдаваме огромната им инфлация и факта, че нямат пари. Ще стане – това е като партия шах“, коментира Тръмп.
Отговорът от Техеран не закъсня: „И на тъмно, и на светло, ние иранците сме показали, че сме професионалисти в шаха“, заяви Багаи. Според анализатори на международния печат обаче говорителят заема по-предпазлива дипломатическа линия от външния си министър Абас Арагчи, който ден по-рано постави твърди условия за финансови компенсации за щетите от американските и израелските въздушни удари.
Според оценки на международните обозреватели, Вашингтон постепенно пренасочва стратегията си от директни военни удари към затягане на икономическата примка и блокадата. Въпреки това Техеран опитва да демонстрира спокойствие и да покаже, че геополитическите съотношения в региона се променят в негова полза.
По повод огласения през уикенда в Мека исторически пакт за взаимна отбрана между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция (съдържащ клауза, сходна с Чл. 5 от Договора за НАТО), Иран декларира, че не вижда заплаха за себе си:
„Тъй като имаме дълбоки религиозни, исторически и цивилизационни връзки със съседните ни Турция и Пакистан, както и със Саудитска Арабия, нямаме причина да се тревожим, че споразумението им може да е срещу Иран“, подчерта Багаи.
За Техеран този троен пакт е ясен сигнал, че водещите сунитски държави в Близкия изток вече са осъзнали, че не могат да разчитат на Вашингтон за своята сигурност и търсят собствени механизми за регионална стабилност без пряка намеса отвън.
Продължаващата блокада и липсата на изглед за бързо дипломатическо решение веднага рефлектираха върху световните борси.
Въпреки задочните реплики за „шахматни партии“, през посредници като Оман и Пакистан продължават да се разменят технически съобщения, свързани с евентуални такси за преминаване, безопасност на корабоплаването и разчистване на мини в централния маршрут на протока – индикация, че зад кулисите дипломатическите канали остават отворени.
Вашите коментари