Дипломатическите усилия на Европейския съюз за одобряване на двадесет и първия пакет от санкции срещу Русия претърпяха неуспех на последното заседание на външните министри в Брюксел. Най-обемният пакет от наказателни мерки до момента, който предвижда налагането на ограничения на 250 физически и юридически лица, бе блокиран заради сериозни разминавания между държавите членки. Основните пречки пред окончателното споразумение се оказаха възраженията на Гърция относно енергийните рестрикции и несъгласието на Австрия с мерките във финансовия сектор. Наред с това, по изрично настояване на София, от първоначалния наказателен списък бяха извадени три ключови фигури – руският патриарх Кирил, петролният магнат Вагит Алекперов, както и собственикът на предприятието, доставящо резервни части за столичното метро в България.
Върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Кая Калас призна за трудния ход на преговорите и коментира, че дебатите са обхванали неочаквани сфери, включително искания от отделни страни за отмяна на ограниченията върху вноса на руски рибни продукти. Тя допълни, че общността продължава активно да разработва механизъм за пълна забрана на влизането в Европа на бивши руски военни, участвали в агресията срещу Украйна, тъй като те представляват реална заплаха за сигурността на съюза. Калас направи паралел с хуманитарните програми за подкрепа и социална реинтеграция на украинските ветерани, изтъквайки пълната липса на подобна грижа за бившите бойци в Русия. Тя не даде гаранции и за съдбата на тавана върху цените на руския петрол, чийто срок изтича в средата на седмицата, като посочи, че окончателните решения се вземат в движение и преговорите на ниво посланици продължават.
Въпреки забавянето на големия пакет, Брюксел предприе незабавни паралелни действия в координация с Обединеното кралство. Наложени бяха персонални санкции на деветима души, сред които високопоставени представители на руското военно разузнаване, известни като ГРУ, както и на четири юридически лица. Наказателните мерки са провокирани от разкрита мащабна кампания за кибершпионаж и саботаж, насочена срещу девет държави от Европейския съюз.
Допълнително напрежение сред европейските дипломати предизвика и неотдавнашното решение на Международния олимпийски комитет временно да замрази санкциите срещу Руския олимпийски комитет. Този ход, който практически проправя път за завръщането на руските спортисти на Летните олимпийски игри в Лос Анджелис през 2028 г., срещна изключително остър отзвук и засили гнева на външните министри от общността, които виждат в това отстъпление от общия натиск върху Москва.
Вашите коментари