В неочакван дипломатически и военен ход, украинският президент Володимир Зеленски обяви едностранно прекратяване на огъня, което влиза в сила точно в полунощ на 5-и срещу 6-и май. С това решение Киев поставя началото на период на тишина по целия фронт, като Зеленски подчерта, че украинската армия ще се придържа стриктно към примирието, но запазва правото си на „огледални“ ответни действия, в случай че руските сили нарушат спокойствието.
Този ход на Зеленски изпреварва по време обявеното по-рано от Владимир Путин примирие, което руският лидер предвиди едва за 8-ми и 9-ти май. Украинският президент изрично посочи, че действието му е напълно независимо, тъй като от страна на Москва не е постъпвало никакво официално или формално предложение за координирано спиране на огъня. По този начин Киев поставя Кремъл в позиция да реагира на вече влязло в сила примирие, което започва няколко дни преди руските планове.
Въпреки миролюбивия сигнал от Киев, руската страна отговори с безпрецедентна ескалация на заплахите. Макар Путин също да говори за примирие (макар и по-късно), военното министерство в Москва постави ултиматум: ако Украйна попречи на празненствата по случай 81-вата годишнина от победата над Нацистка Германия, центърът на Киев ще бъде подложен на „масиран ракетен удар“. Русия дори призова цивилните и чуждестранните дипломати в украинската столица своевременно да напуснат града.
Така, докато светът очаква полунощ, за да види дали оръжията на Украйна ще замлъкнат според заповедта на Зеленски, напрежението остава критично. Едностранният акт на Киев е ясен сигнал към международната общност за воля за деескалация, но в същото време поставя на изпитание руската готовност за реално, а не само формално спиране на огъня в дните около 9 май.
Вашите коментари