Пожар избухна в руския петролен обект на Черно море след нова атака с дронове. В Киев настояват, че трайно споразумение с Москва трябва да включва суверенитет, гаранции за сигурност, членство в ЕС и възстановяване на Украйна.
Украински дронове атакуваха за пореден път руската петролна рафинерия в Туапсе на Черно море, съобщиха руските власти. След падане на отломки от безпилотни апарати в обекта е избухнал пожар, а в гасенето са били включени 122 души и 39 единици техника, предаде „Интерфакс“, позовавайки се на оперативния щаб на Краснодарския край.
Руското министерство на отбраната съобщи, че през нощта срещу 28 април са били унищожени 186 украински дрона над няколко региона, включително Краснодарския край, Крим, Черно и Азовско море. Тези данни не могат да бъдат независимо проверени, но потвърждават мащаба на нощната атака и факта, че Туапсе отново е било сред засегнатите райони.
Рафинерията в Туапсе вече беше ударена по-рано този месец. Reuters съобщи, че след атака на 16 април обектът е спрял работа, а съоръжението има капацитет около 12 млн. тона годишно, или приблизително 240 хил. барела дневно. То произвежда нафта, дизел, мазут и вакуумен газьол, като по-голямата част от продукцията е ориентирана към износ.
Ударът се вписва в по-широката украинска стратегия за натиск върху руската енергийна инфраструктура. През последните месеци Киев засили атаките срещу рафинерии, нефтени терминали и съоръжения, свързани с износа на горива, докато преговорите за прекратяване на войната не дават резултат. Reuters посочва, че сред засегнатите обекти са рафинерии в Сизран, Новокуйбишевск, Саратов, Туапсе, Волгоград и други ключови енергийни точки.
За Украйна тези удари имат военна и икономическа логика. Те целят да ограничат приходите и логистичните възможности на Русия, както и да покажат, че войната вече не се води само на украинска територия. За Москва атаките са представяни като терористични действия срещу гражданска инфраструктура, макар че част от ударените обекти са пряко свързани с енергийния сектор, който финансира и поддържа руската военна машина.
Паралелно с ударите по руска територия президентът Володимир Зеленски постави отново политическите условия, при които Киев вижда възможен мир. Във вечерното си обръщение на 27 април той заяви, че Украйна защитава не само себе си, а и Европа, защото ако Русия успее да завземе територия от една съседна държава, ще опита същото и с други.
Зеленски обвърза трайния мир с пет ключови условия: уважение към суверенитета на Украйна, възстановяване на териториалната ѝ цялост, надеждни гаранции за сигурност, присъединяване към Европейския съюз и реално следвоенно възстановяване. „За да има истински мир в Европа и за да бъде спряна Русия, трябва да има достойни условия и уважение към Украйна“, заяви той.
Тази формулировка показва, че Киев не разглежда членството в ЕС като награда след края на войната, а като част от самата архитектура на мира. За украинското ръководство европейската интеграция е гаранция, че страната няма да остане в сива зона между Русия и Запада — именно зоната, в която Москва традиционно упражнява натиск чрез война, енергетика и политическо влияние.
В същото обръщение Зеленски обърна внимание и на украинските отбранителни способности. Той заяви, че Украйна търси начини да осигури системи за противоракетна отбрана срещу балистични ракети и други средства за ПВО, като призна, че войната в Иран усложнява доставките на ракети-прехващачи.
Така двата процеса — ударите по руската енергийна инфраструктура и дипломатическите искания на Киев — вървят паралелно. На бойното поле Украйна се опитва да увеличи цената на войната за Русия. На дипломатическата сцена настоява всяко бъдещо споразумение да не бъде просто прекратяване на огъня, а политическа рамка, която да затвори възможността Москва да поднови агресията след време.
Атаката в Туапсе показва, че украинската война с дронове вече е системен инструмент срещу руската икономика. Думите на Зеленски показват другата страна на същата стратегия: Киев няма да приеме мир, който спира стрелбата, но оставя страната без гаранции, без европейска перспектива и без механизъм за възстановяване.
Вашите коментари