Вашингтон не приема предложение, което отваря стратегическия проток, но оставя ядрената програма на Техеран за по-късен етап.
Американският държавен секретар Марко Рубио сравни блокадата на Ормузкия проток с „икономическо ядрено оръжие“ и обвини Иран, че се опитва да използва най-важния енергиен морски коридор като инструмент за натиск. В интервю за Fox News той заяви, че Техеран се стреми да доминира в региона и да спечели време в преговорите със САЩ. БНР съобщи, че според Рубио Вашингтон не може да позволи на Иран да превърне контрола върху протока в нова нормалност.
Изказването идва в момент, в който новото иранско предложение за прекратяване на войната не получава подкрепа от Белия дом. Според Reuters планът на Техеран предвижда разговорите за ядрената програма да бъдат оставени за след края на войната и след решаване на споровете около корабоплаването в Залива. Това е малко вероятно да удовлетвори Вашингтон, който настоява ядрените въпроси да бъдат част от сделката още от самото начало.
В основата на разминаването стои различен прочит на кризата. Иран предлага първо да се възстанови корабоплаването през Ормуз и САЩ да прекратят блокадата, а ядрената тема да бъде обсъждана по-късно. Американската позиция е обратната: отваряне на протока без гаранции за ядрената програма би дало на Техеран икономическо облекчение, без да реши причината за конфликта. Associated Press цитира Рубио с предупреждението, че всяко споразумение трябва „окончателно“ да попречи на Иран да се приближи до ядрено оръжие.
Затова думите „икономическо ядрено оръжие“ не са просто силна политическа метафора. Ормузкият проток е един от най-критичните енергийни маршрути в света. Според Международната агенция по енергетика през него през 2025 г. са преминавали средно около 20 млн. барела суров петрол и петролни продукти дневно — приблизително една четвърт от световната морска търговия с петрол. Затварянето му би засегнало и близо една пета от глобалния износ на втечнен природен газ, основно от Катар и ОАЕ.
Реалният ефект вече се вижда в корабния трафик. Reuters съобщи, че преди началото на войната между САЩ, Израел и Иран през Ормуз са преминавали по 125-140 кораба дневно, докато през последното денонощие са регистрирани само седем преминавания. Нито един от тези кораби не е превозвал петрол за световния пазар, а шест танкера с ирански петрол са били принудени да се върнат към Иран заради американската блокада.
Това обяснява защо кризата вече не е само военна или дипломатическа, а глобална икономическа заплаха. Според AP цените на петрола са се повишили рязко от началото на войната, а танкери с петрол са останали блокирани в Залива. В понеделник Brent е затворил над 108 долара за барел — около 50% по-високо от нивото в началото на конфликта.
Дипломатическият канал обаче не е напълно прекъснат. Пакистан продължава да посредничи между Вашингтон и Техеран, а иранският външен министър Абас Арагчи търси подкрепа и от Москва. БНР съобщава, че Русия е предложила посредничество, а Арагчи е приветствал руската подкрепа за дипломацията след среща с Владимир Путин.
Проблемът е, че всяка страна иска различна първа стъпка. Иран настоява блокадата да бъде вдигната, преди да започнат по-тежките разговори. САЩ искат ядрената програма да влезе в рамката незабавно. Междувременно Ормуз остава инструмент за натиск върху глобалната икономика — точно затова Рубио го нарича „икономическо ядрено оръжие“.
Ако няма компромис, кризата може да продължи да се развива на два фронта едновременно: дипломатически застой около ядрената програма и задълбочаващ се шок върху енергийните доставки. За Вашингтон това е риск от икономически натиск у дома и върху съюзниците. За Техеран — начин да покаже, че дори под блокада все още разполага с лост, който засяга целия свят.
Вашите коментари