Великобритания подготвя най-сериозното затягане на режима за заселване и социални помощи от десетилетия – промени, които могат да засегнат близо 2 млн. души, пристигнали след 2021 г., включително много българи.
Новият модел, представен от вътрешния министър Шабана Махмуд, цели „да възнагради тези, които допринасят и спазват правилата“, и да ограничи достъпа до социална система, която според правителството „изглежда извън контрол и нечестна“ за британските данъкоплатци.
Какво се променя
По линия на т.нар. „earned settlement“ (заселване, което трябва да бъде „заработено“) се предлагат няколко ключови промени:
- Квалификационният период за постоянно пребиваване (settlement/ILR) се удвоява от 5 на 10 години за много категории мигранти, с възможност за по-кратки срокове само за висококвалифицирани и високо платени.
- Достъп до социални помощи и общински жилища – чак след получаване на британско гражданство, а не след получаване на статут на постоянно пребиваване, както е сега.
- Нископлатени работници, които разчитат на социални помощи, могат да чакат между 15 и 20 години, за да получат право на заселване – колкото и хората, влезли незаконно в страната.
По данни, цитирани от британски медии, почти 2 млн. мигранти, дошли след 2021 г., могат да попаднат под новите правила, ако моделът влезе в сила от април 2026 г.
Кой ще бъде засегнат – и кой не
Правителството подчертава, че промените няма да се отнасят за хората, които вече имат „settled status“ по схемата след Брекзит, нито за техните семейства, присъединили се по Споразумението ЕС–Великобритания.
На практика риск има за:
- българи, пристигнали след 1 януари 2021 г. по работни, студентски или семейни визи;
- членовете на техните семейства, които тепърва ще се присъединяват;
- нископлатени работници в строителство, логистика, социални и грижи за възрастни, които по-често се нуждаят от допълващи социални помощи.
Шабана Махмуд обосновава курса с тезата, че „социалните помощи не са автоматично право, а привилегия, която трябва да се заслужи“ и че новият модел трябва да „промени профила на миграцията – към хора, които силно допринасят за британския живот“.
Политически натиск и българска следа
Ескалацията идва на фона на растящ обществен натиск. В последните месеци имиграцията е на първо място сред тревогите на британците според национални проучвания, изпреварвайки дори здравеопазването и икономиката.
Символичен фон на дебата е и случаят с петимата българи, осъдени през 2024 г. за най-голямата измама с социални помощи в историята на Обединеното кралство – над 53,9 млн. паунда източени от системата за Universal Credit.
Британското правителство използва именно този казус като пример за „организирани злоупотреби“, които подкопават общественото доверие към системата. В официални документи Лондон говори за „най-голямата кампания срещу измами с помощи от цяло поколение“.
Критиките: наказва се бедността, не измамата
Правозащитни организации и синдикати определят предложенията като наказателни и дискриминационни спрямо нископлатените мигранти. Според цитирани от „Гардиън“ неправителствени организации новият модел:
- ще държи семейства в несигурност с десетилетия;
- ще принуждава хората да отказват законни помощи, от страх да не загубят правото си на заселване;
- рискува да удари сериозно НЗС (британското здравеопазване) и социалния сектор, които силно разчитат на мигранти.
Експерти по миграция предупреждават, че мерките всъщност не атакуват организираната престъпност, а най-уязвимите – работещи бедни, самотни майки, сезонни работници.
Какво означава това за българите
За българите, които вече имат pre-settled или settled status, непосредствен риск няма – техните права се защитават от Споразумението за оттегляне между ЕС и Великобритания.
Проблемът е за новата вълна наши сънародници:
- пътят до сигурен статут може да стане 10–20 години, особено ако в даден момент са получавали помощи;
- достъпът до общинско жилище и социална подкрепа ще бъде силно ограничен – на практика достъпен едва за натурализирани граждани;
- дори временни здравни проблеми или загуба на работа могат да поставят семействата пред дилема „помощи сега или шанс за статут след години“.
Какво следва
Предложенията на правителството са публикувани в консултационен документ, по който ще се събират мнения до 12 февруари 2026 г..
И управляващи, и основна опозиция обаче вече сигнализират принципна подкрепа за по-строг, „приносно базиран“ модел – което прави приемането на значителна част от мерките силно вероятно.
За българите във Великобритания това означава поне три неща:
1. Статутът трябва да е подреден и документиран – всяка липсваща година осигуровки или „сив“ труд може да тежи много повече отпреди.
2. Юридическата консултация става задължителна, особено при смяна на виза, кандидатстване за ILR или ползване на помощи.
3. Българските институции – посолство, консулски служби, министерства – ще трябва много по-ясно да информират сънародниците ни за рисковете и новите правила.
Великобритания декларира, че иска „по-малко, но по-добре интегрирани мигранти“. Зад красивата формулировка обаче стои проста реалност: правото да започнеш от нулата като беден работещ чужденец на Острова става все по-недостъпно.
Вашите коментари