Камарата на представителите на САЩ одобри с 427 гласа „за“ и само 1 „против“ т.нар.
Epstein Files Transparency Act – законопроект, който задължава Министерството на правосъдието в 30-дневен срок да разсекрети и публикува всички материали от федералното разследване срещу финансиста Джефри Епстийн.
Законопроектът стана възможен след като междупартийна група конгресмени събра необходимите 218 подписа под т.нар. discharge petition – процедура, която позволява даден текст да бъде изведен директно в пленарната зала, заобикаляйки блокаж в комисиите.
Инициативата е внесена от демократа Ро Хана и републиканеца Томас Маси. След гласуването тя отива в контролирания от републиканците Сенат, който вече се съгласи да я приеме без изменения и по бързата процедура, след което законът ще бъде изпратен на президента Доналд Тръмп за подпис.
Какво предвижда законът
Epstein Files Transparency Act задължава министъра на правосъдието да:
- публикува в публично достъпен, търсим и сваляем формат всички документи и записи, свързани с делото на Джефри Епстийн и свързаните с него федерални разследвания, в срок до 30 дни;
- предостави нередактиран списък до юридическите комисии на двете камари с всички „държавни служители и политически експонирани лица“, споменати в тези материали.Уикипедия+1
Законът допуска редакции на информацията за:
- защита на жертвите и свидетелите;
- опазване на класифицирана информация;
- недопускане на вреда върху текущи разследвания.
Изрично е забранено документи да се укриват или редактират само за да се избегне „срам“ или политически щети за засегнати лица, посочват в анализа си TIME и People.
Почти пълно единодушие – с едно „не“
В подкрепа на законопроекта гласуват 216 републиканци и 211 демократи. Единственият депутат, който се обявява „против“, е републиканецът Клей Хигинс от щата Луизиана. Той мотивира отрицателния си вот с опасения за нарушаване на неприкосновеността на личния живот и принципа на правото на защита, ако бъдат разкрити имена на хора, които не са обвинени в престъпления.
Петимата, които не участват във вота – трима демократи и двама републиканци – не променят почти пълния консенсус около инициативата. Вотът е проведен по процедура „suspension of the rules“, която изисква минимум две трети мнозинство – праг, надминат с голяма разлика.
„Днешният вот е голяма победа не само за жертвите на Джефри Епстийн, но и за всички жертви на сексуално насилие в страната“, коментира в свое изявление Томас Маси. Той предупреди Сената да не добавя поправки, които биха позволили укриване на имената на „богати и влиятелни мъже“, избягали от правосъдието.
Тръмп: от съпротива към подкрепа
Политическият контекст около закона е сложен, тъй като самият Доналд Тръмп през годините е критикуван за свои стари контакти с Епстийн.
Според TIME и The Guardian администрацията първоначално се е опитала да блокира инициативата, а съюзници на Тръмп в Републиканската партия са били предупреждавани, че подкрепа за петицията на Маси ще се възприеме като „враждебен акт“ към Белия дом. По-късно обаче президентът обръща позицията си и публично заявява, че ще подпише закона.
Паралелно с натиска за прозрачност, Тръмп използва случая и за политически атаки към свои опоненти. Министерството на правосъдието, оглавявано от Пам Бонди, обяви, че ще изпълни искането на президента за допълнително разследване на връзките на Епстийн с бившия президент Бил Клинтън, бившия финансов министър Лорънс Съмърс, съоснователя на LinkedIn Рийд Хофман и банките JPMorgan и Chase.
Правни експерти в САЩ предупреждават, че това решение рискува да изглежда като опит за „наказателно преследване по политически причини“ в момент, когато самият Тръмп е под натиск заради собствени връзки с Епстийн в миналото.
Нови имейли, стари имена
Гласуването в Конгреса идва дни след като Камарата на представителите публикува над 20 000 страници документи от предишни разследвания – сред тях e-кореспонденция между Епстийн и редица бивши официални лица, академици и бизнесмени.
Особено внимание привлякоха имейлите на Лари Съмърс – бивш министър на финансите и бивш президент на Харвард. Те показват, че Съмърс е поддържал приятелски тон и контакти с Епстийн години след първата му присъда през 2008 г. – включително до 2019 г., броени дни преди новия арест на финансиста по обвинения в трафик на непълнолетни.
След публичния натиск Съмърс обяви, че се оттегля от редица обществени ангажименти и призна, че е допуснал „сериозна грешка в преценката“, макар да отрича да е знаел за престъпленията на Епстийн.
Споменаването на имена като Съмърс и Хофман допълнително засилва политическия заряд около закона – демократите подчертават, че пълната прозрачност е единственият начин обществото да види цялата картина, включително евентуалните контакти на Епстийн с хора, близки до Тръмп.
Защо „досиетата Епстийн“ са толкова чувствителни
Джефри Епстийн е арестуван през юли 2019 г. по обвинения във федерален трафик на непълнолетни с цел сексуална експлоатация, след като вече веднъж е бил осъждан през 2008 г. в щата Флорида по по-леки обвинения в проституция с малолетно момиче при спорна споразумение с прокуратурата. Той умира в килията си през август 2019 г., обявен официално за самоубийство – обстоятелство, което продължава да поражда конспиративни теории.
Случаят се превърна в символ на:
- неравенство пред закона – критиците твърдят, че Епстийн десетилетия е избягвал сериозно наказание благодарение на богатството и връзките си;
- възможно участие или прикриване на влиятелни фигури от политиката, финансите, медиите и академичните среди;
- провали на системата за защита на жертвите на сексуално насилие.
Затова и организации на оцелели от злоупотребите от години настояват за пълно разсекретяване на разследванията. Макар да приветстват гласувания закон, някои се опасяват, че разпоредбите, позволяващи на Министерството на правосъдието да задържи определени материали с аргумент „текущо разследване“, могат да оставят най-скандалните детайли скрити.
След убедителния вот в Камарата Сенатът вече се съгласи единодушно да приеме законопроекта веднага щом го получи, без допълнителни изменения. Това означава, че текстът ще отиде на бюрото на президента почти в оригиналния си вид.
Тръмп обеща да подпише закона, но Министерството на правосъдието запазва известна свобода при тълкуване на ключовите изключения в него – особено тези, свързани с „текущи разследвания“. От това как ще бъдат използвани тези клаузи ще зависи дали американското общество наистина ще види „всичко“ от досиетата „Епстийн“, или само онази част, която администрацията смята за политически приемлива.
Вашите коментари