Един век след сключеното споразумение Сайкс-Пико озлоблението на Анкара срещу пакта между Великобритания и Франция за подялба на Османската империя, е важен двигател на външната й политика под ръководството на президента Реджеп Ердоган.
Подписаните на 16 май 1916 г. от дипломатите сър Марк Сайкс и французина Жорж Пико в момент, когато вече се очертава разгромът на Германия и на нейния съюзник Османската империя, договорености очертават зоните на контрол и влияние на британската и френската страна, предопределили до голяма степен сегашните граници в Близкия изток.
След основаването на светската република от Мустафа Кемал през 1923 г. Турция обръща гръб на имперското си минало, в апогея на което Високата порта е властвала над територия, започваща от подстъпите към Виена и стигаща до Аденския залив, за да създаде модерна нация в собствените й граници.
Но откакто на власт през 2002 г. дойде ислямистката Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ на Ердоган, Турция води амбициозна външна политика, целяща засилване на влиянието й в териториите на бившата империя, от Босна до Саудитска Арабия.
Знак за трансграничните амбиции на Анкара бе проект за създаване на зона за свободна търговия, включваща Сирия, Ливан и Йордания, а по-късно и Ирак. Споразумението бе подписано през 2010 г., но потъна в последвалата Арабска пролет.
Сегашните турски водачи, обвинявани в неоосманизъм от противниците си, никога не са крили ненавистта си към споразуменията Сайкс-Пико, които според тях са издигнали бариери между мюсюлмански народи и са лишили Турция от естественото й влияние в района.
Ердоган не пропуска случай да изобличи „пазарлъка“ в резултат на който Лондон и Париж са „очертали границите с линия“.
Винаги сме се противопоставяли на Сайкс-Пико, защото този договор раздели нашия район и отдалечи нашите градове едни от други, заяви премиерът Ахмет Давутоглу през март.
Според него някои хора сега се опитват да „напишат нов Сайкс-Пико“, като разделят Сирия и Ирак, докато кюрдите в тези две страни, както и в Турция искат автономия.
Кризите, възпламенили района през последните години, като се започне от войната в Сирия и се стигне до пробива на “Ислямска държава”, събудиха у турците демоните на пакта Сайкс-Пико.
Всеки конфликт в региона ... е бил замислен преди един век, заяви през 2014 г. Ердоган, който редовно клейми „новите лоуренсовци“, опитващи се да дестабилизират района, имайки предвид британския офицер Томас Лоурънс , наричан Лоурънс Арабски, деен участник в арабското въстание срещу Османската империя.
Споразуменията Сайкс-Пико пораждат озлобление срещу „злоупотребите на Запада“, обяснява Сезин Оней, професор по история в университета Билкент. Според нея Анкара смята тези граници за изкуствени, ограничаващи и дори лишили Турция от историческото й наследство.
Анкара показа „постосманската“ си амбиция по време на сирийския конфликт, действайки за свалянето на президента Башар Асад. Но за момента тези й действия в голяма степен се обърнаха срещу самата нея.
Страната, която е приела 2,7 милиона сирийски бежанци, днес е изправена пред разширяване на конфликта покрай границата й и редовно става обект на ракетен обстрел от страна на “Ислямска държава“, която вече извърши редица атентати в Анкара и Истанбул.
Поредица от възпоменателни събития, свързани с Първата световна война, дадоха възможност на турските ръководители отново да разкритикуват френско-британския пакт - преди всичко на годишнината на 29 април на една победа на Османската империя срещу съюзническите сили при Кут ел Амара, в днешен Ирак.
С предстоящото оттегляне на Давутоглу, смятан за архитект на турската дипломация през последното десетилетие, възниква въпросът за евентуалната й корекция.
Смятам, че има много малки изгледи това да се случи, изтъква бившият турски посланик в САЩ Фарук Логоглу, подчертавайки, че замислената от Давутоглу външна политика има одобрението Ердоган. /БГНЕС
Вашите коментари