Популистки партии от левия и десния политически спектър, в голямата си част проруски, се представиха много добре на последните избори за европейски парламент през май. Това повиши страховете от формиране на проруски блок в Страсбург, пише The Economist.
В Гърция сега управляващата крайнолява партия „Сириза“ показва близките си отношения с Русия. На 11 февруари Никос Кодзиас, новият външен министър, посети Москва. Това бе първата му визита в чужда столица извън Европейския съюз. СИРИЗА има особено мнение за общоевропейските санкции срещу Русия и се противопоставя на разширяването им въпреки руската агресия в Украйна.
Друга крайнолява, силно проруска нова партия, е „Подемос“ в Испания. Партията вече поведе в предварителните проучвания и има сериозни шансове за формиране на правителство. Лидерът ? Пабло Иглесиас обвинява Запада в „двойни стандарти“ при отношенията с Русия.
Френският „Национален фронт“, най-крайнодясната националистическа партия с откровено нацистко минало, открито се възхищава на Путин. Лидерът ? Марин Льо Пен на няколко пъти посещава Москва. Наскоро партията прие и заем на стойност 9,4 млн. евро от Първа чешко-руска банка, която се свързва с Кремъл. Твърди се, че това е първият транш от заем на стойност 40 млн. евро (ако е истина, това е огромна сума за партията). Льо Пен твърди, че такъв заем е бил отказан от западни банки.
Крайнодясната партия в Унгария „Йоббик“, която спечели 20% от гласовете на парламентарните избори миналия април, е очевидно проруски настроена. През 2013 г. лидерът ? описа Русия като пазител на европейското наследство, сравнявайки я с „коварния“ Европейски съюз. Най-скандалната фигура от партията Бела Ковашч е евродепутат, който лобира за руските интереси и подкрепи нахлуването и откъсването на полуостров Крим.
Но управляващата партия „Фидес“, която някога бе яростна антикомунистическа сила, също сега разработва по-близки връзки с Русия. През юли премиерът Виктор Орбан заяви, че се стреми да построи „нелиберална държава“ в рамките на Европейския съюз.
Сред тези партии е и българската АТАКА, която от известно време води открито проруска политика. Преди няколко години водената от Волен Сидеров, който е бивш редактор на вестник „Демокрациа“, партия излизаше на протести против руския енергиен проект „Южен поток“. Тогава партията го обявяваше за противоречащ на българския национален интерес. В един момент партията смени тона и започна да подкрепя изцяло и винаги руската политика, заимствайки руското говорене за „упадъчната Европа“. Стигна се до там АТАКА да пусне слухове за готвена война с българско участие и да призовава за референдум за членството на България в НАТО, а самият Волен Сидеров постоянно осъжда западната агресия в Украйна въпреки пълната липса на западни войски на украинска територия.
Има също така слухове, не толкова издържани, за руска подкрепа за британски и италиански партии. Те включват анти-ЕС партията UKIP. Нейният водач Найджъл Фараж е споделял, че Путин е световният лидер, на когото най-много се възхищава, поне като политическа фигура.
Доказателствата за приемане на руски пари от страна на европейските популистки партии не са достатъчно, с изключение на случая с „Националния фронт“. Антон Шекхотцов е експерт по крайни партии и смята, че заемът за френската партия е изключение, вместо правило. Той посочва, че поне в миналото Кремъл е предпочитал да дава индивидуални „плащания“ на политици, вместо да предоставя финансова подкрепа на партиите им.
Русия вече откри полза от своите европейски партии: те легитимират (поне пред част от избирателите си) организираните от нея неясни избори. Пъстър набор от крайнодесни и крайнолеви политици бе докаран, за да даде подкрепа за референдума в Крим и изборите в Донбас, организирани от сепаратистите. Сред тях бяха Ковашч и Аймерик Шопрад, съветник на Льо Пен, както и представители на българската партия АТАКА като Георги Сенгелевич. Руските медии описаха тези помощници като официални, независими наблюдатели на изборите./investor.bg
Вашите коментари