Прокурорската колегия решава дали да започне производство по предложението на правосъдния министър Андрей Янкулов, който настоява за най-тежкото наказание — дисциплинарно освобождаване от длъжност.
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет трябва да реши днес дали да образува дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов — вече бивш изпълняващ функциите главен прокурор, но все още заместник-главен прокурор и директор на Националната следствена служба. Предложението е внесено от служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов още в края на март, преди Сарафов да се оттегли от временното ръководство на прокуратурата.
Янкулов настоява за най-тежкото дисциплинарно наказание — освобождаване от длъжност. В мотивите си той твърди, че действията и бездействията на Сарафов като фактически и.ф. главен прокурор представляват сериозни дисциплинарни нарушения. Според предложението му публични изявления, ангажиращи прокуратурата, са създали „високо институционално напрежение“ между прокуратурата и съда, уронили са престижа на съдебната власт и са подкопали общественото доверие в нея.
Решението на Прокурорската колегия ще покаже дали след оттеглянето на Сарафов казусът ще бъде затворен административно, или ще продължи като въпрос за дисциплинарна отговорност. Това е важно, защото на 22 април той оттегли съгласието си да изпълнява функциите на главен прокурор, а колегията избра Ваня Стефанова за нов и.ф. главен прокурор за срок от шест месеца.
Стефанова беше избрана с 9 гласа „за“ и без съществен дебат, след като Прокурорската колегия първо прие за сведение заявлението на Сарафов. Тя може да заема поста до 22 октомври, а изборът на титуляр вероятно ще зависи от нов състав на ВСС, който тепърва трябва да бъде попълнен от новия парламент.
Оттеглянето на Сарафов обаче не премахва автоматично въпроса за отговорността му. Председателят на Комисията по дисциплинарна дейност към Прокурорската колегия Евгени Иванов е заявил, че предложението е допустимо, тъй като е направено от министъра на правосъдието, отнася се до магистрат и няма причина да не бъде разгледано независимо от сегашния статут на Сарафов.
Правната рамка също оставя пространство за процедура. Законът за съдебната власт предвижда, че предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия, прокурор или следовател може да бъде направено и от министъра на правосъдието. Ако се стигне до производство, дисциплинарното освобождаване от длъжност се налага при системно неизпълнение или друго тежко нарушение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Казусът има и по-стар пласт — спорът дали Сарафов изобщо е можел да остане и.ф. главен прокурор след законовите промени, ограничаващи временното изпълнение на тази длъжност. През септември 2025 г. самата Прокурорска колегия потвърди решението си от 2023 г., с което Сарафов е определен за и.ф. главен прокурор до встъпването в длъжност на нов главен прокурор, и прие, че новото ограничение не се прилага спрямо неговото „заварено“ положение.
Именно затова днешното заседание не е просто кадрови въпрос. То е тест дали органът, който досега защитаваше продължаването на мандата на Сарафов като временен главен прокурор, ще допусне реална проверка на поведението му в този период. Ако производство бъде образувано, ще трябва да се събират доказателства, да се изслушва Сарафов и да се преценява дали описаните от Янкулов действия действително представляват нарушение. Ако не бъде образувано, темата вероятно ще остане в политическия спор за прокуратурата и ВСС.
Случаят идва в чувствителен момент. Новото Народно събрание трябва да започне работа, а сред първите му задачи вече се посочват изборът на нов ВСС, съдебната реформа и законодателните промени, свързани с отчетността на главния прокурор. На този фон решението за Сарафов ще бъде прочетено не само като вътрешен акт на кадровия орган, а като сигнал дали системата е готова да носи отговорност за собствените си решения.
За прокуратурата това е възможност да покаже институционална хигиена след продължителен спор за легитимността на временното ѝ ръководство. За ВСС — проверка дали може да действа като орган на отчетност, а не само като защитник на вече взети кадрови решения. А за обществото — още един тест дали съдебната власт може да разследва и дисциплинира сама себе си, когато спорът е на самия ѝ връх.
Вашите коментари