България ще наложи резерви върху 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Това заяви премиерът Румен Радев по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос дали правителството е готово да блокира следващия санкционен пакет.
Радев обвърза позицията на кабинета с работата на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ и с риска за българската икономика. По думите му, ако санкционният режим създава заплаха за нормалното функциониране на бургаската рафинерия, България ще защити националния си интерес.
„Не че имам готовност. Аз ще го направя, защото защитавам националния ни интерес“, заяви министър-председателят от парламентарната трибуна. Той допълни, че не може да гарантира дали резервите към санкционния пакет ще предотвратят евентуално арбитражно дело, но ще направи всичко възможно такъв сценарий да бъде избегнат.
Изказването идва дни след като дружеството „Литаско“ вдигна запора върху възможността „Лукойл Нефтохим Бургас“ да купува суров петрол от компании, регистрирани в Швейцария. Според Радев това е било важно условие за нормалната работа на рафинерията, тъй като ограниченията са довели до технологични и логистични затруднения.
Премиерът определи постигнатото с „Литаско“ като критично важно за бъдещето на бургаската рафинерия и за националната сигурност. По думите му преди отпадането на ограниченията рафинерията е била принудена да работи с по-тежки видове петрол, което е увеличавало себестойността и е създавало риск за инсталациите.
Позицията на правителството не е нова. Още при участие в заседание на Европейския съвет през юни Радев заяви, че България няма да подкрепи санкции, които вредят или носят риск за българската икономика. Тогава той посочи като примери рисковете за рафинерията в Бургас, снабдяването на столичното метро с резервни части и доставките на торове.
21-вият пакет санкции на ЕС е насочен към допълнително ограничаване на руските приходи и способността на Москва да заобикаля вече наложените мерки. По данни на Reuters проектът предвижда ограничения срещу близо 90 банки, криптоплатформи, производството на дронове, търговци и преработватели на петрол, както и мерки срещу руския „сенчест флот“. За приемането на санкции в ЕС е необходимо единодушие между държавите членки.
Европейската комисия предлага и замразяване на тавана на цената на руския петрол на 44,10 долара за барел за шест месеца, както и нови ограничения за втечнения природен газ, включително препродажбата на LNG танкери към Русия. В проекта са включени и още 30 кораба от т.нар. сенчест флот, използван за заобикаляне на ограниченията върху руския петрол.
От своя страна Съветът на ЕС вече прие през юни допълнителни ограничителни мерки срещу 34 физически лица и 47 юридически лица, свързани с руската военна индустрия, „сенчестия флот“, дезинформацията и нарушенията на човешките права. В съобщението на Съвета се посочва, че паралелно продължава работата по по-широкия 21-ви санкционен пакет.
Радев коментира и разговора си с украинския президент Володимир Зеленски отпреди месец. По думите му Зеленски отново е поставил въпроса за евентуално закупуване на реакторите за АЕЦ „Белене“, но българският премиер е предложил друг вариант — България и Украйна, с европейска подкрепа, да работят за изграждането на централата, а произведената електроенергия да се предоставя на Украйна през Румъния.
Премиерът отхвърли критиките, че действията на кабинета разколебават евроатлантическите партньори на България. Той заяви, че страната поддържа добри отношения с европейските и натовските държави, а външнополитическата ориентация се основава на ценности.
Към момента не е ясно какви конкретни промени или изключения ще поиска България по 21-вия пакет санкции. Окончателното решение ще зависи от преговорите между държавите членки в ЕС.
Вашите коментари