България не подкрепя европейски санкции срещу руския патриарх Кирил.
Това потвърди външният министър Велислава Петрова-Чамова преди заседание на парламентарната комисия по външна политика.
Мярката се обсъжда като част от 21-вия санкционен пакет на Европейския съюз срещу Русия заради войната в Украйна.
Аргументът на София
Според Петрова-Чамова българската позиция е, че санкциите трябва да имат реален икономически ефект върху Русия.
Тя определи евентуалните мерки срещу патриарх Кирил като предимно символни.
По думите ѝ такива санкции могат да бъдат контрапродуктивни, защото биха създали среда за антиевропейска пропаганда с тезата, че ЕС се намесва в църковни дела.
Министърът заяви, че България подкрепя санкции, които оказват икономически натиск върху държавата, водеща войната, но не и мерки, които нямат такъв ефект.
Има възражения и по енергийни текстове
Петрова-Чамова потвърди, че София има резерви и към част от енергийните санкции в пакета.
Тя обаче не посочи конкретните текстове, срещу които България възразява.
Аргументът е, че санкциите не трябва да ощетяват държавите членки повече, отколкото Русия.
Това означава, че българската позиция вероятно ще се обсъжда в рамките на преговорите между постоянните представители на държавите членки.
Защо патриарх Кирил е в пакета
Името на руския патриарх Кирил е сред предложените за включване в новия санкционен пакет.
Той е обвиняван от европейски представители и медии, че използва религиозното си влияние, за да оправдава войната на Русия срещу Украйна.
ЕС вече опита да го санкционира през 2022 г., но тогава решението беше блокирано от Унгария с аргумент, че се засяга религиозната свобода.
Сега темата отново е на масата, след като Будапеща вече не е основната пречка за включването му.
Решението изисква единодушие
Санкциите на Европейския съюз се приемат с единодушие.
Затова всяка държава членка може да поиска промени, изключения или премахване на конкретни имена и мерки.
При санкционните списъци не е необичайно отделни лица да отпадат по време на преговорите, ако няма съгласие между всички 27 държави.
Именно затова българската позиция може да се окаже решаваща за съдбата на текста за патриарх Кирил.
Брюксел не коментира детайлите
Европейската комисия не коментира публично хода на преговорите по отделните имена и мерки.
От Брюксел заявяват, че разговорите с държавите членки продължават и че целта е пакетът да бъде приет възможно най-бързо.
Общата линия на ЕС е натискът върху Русия да продължи, докато Москва не прекрати войната срещу Украйна.
Политически риск за България
Позицията на София може да предизвика критики, защото патриарх Кирил е възприеман от част от европейските държави като публичен защитник на руската военна политика.
От друга страна, българското правителство твърди, че санкциите трябва да бъдат насочени към реални икономически лостове, а не към символни фигури.
Така спорът не е само за едно име в списъка.
Той показва по-широкото напрежение между желанието на ЕС да изпрати силен политически сигнал и опасенията на отделни държави, че част от мерките могат да имат обратен ефект.
Редактор: Екип на NAKRATKO.BG
Вашите коментари