„Прогресивна България“ има 131 депутати, но за избор на парламентарната квота във ВСС са нужни 160 гласа. Антон Кутев изключи разговори с ГЕРБ и ДПС и посочи ПП-ДБ и „Възраждане“ като възможни партньори.
Смяната на Висшия съдебен съвет се очертава като първия голям тест за новото мнозинство около „Прогресивна България“. Макар формацията да влиза в 52-рото Народно събрание с абсолютно мнозинство от 131 депутати, това не е достатъчно за избора на парламентарната квота във ВСС. За нея са необходими две трети от всички народни представители — 160 гласа. Конституцията предвижда, че 11 от членовете на ВСС се избират от Народното събрание с мнозинство две трети, а други 11 — от органите на съдебната власт. Председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор са членове по право.
Антон Кутев от „Прогресивна България“ заяви пред bTV, че за смяната на ВСС ще бъде важно не само дали ще се съберат гласове, а и „как ще бъде сменен съставът“. По думите му хората очакват от партията „бърза и качествена промяна“, но няма да се водят „безпринципни разговори“. Кутев изключи преговори с ГЕРБ и ДПС по темата и посочи, че разговори ще се водят с ПП-ДБ и „Възраждане“.
Аритметиката показва защо това е ключов въпрос. В новия парламент „Прогресивна България“ има 131 депутати, ГЕРБ-СДС — 39, ПП-ДБ — 37, ДПС — 21, а „Възраждане“ — 12. Ако ПБ търси 160 гласа без ГЕРБ и ДПС, подкрепата на ПП-ДБ би била достатъчна — общо двете формации имат 168 депутати. Само с „Възраждане“ обаче гласовете стават 143, тоест недостатъчни. Това прави ПП-ДБ практически необходим партньор за съдебната реформа, ако заявката за изолация на ГЕРБ и ДПС остане реална политическа линия.
Кутев формулира темата като въпрос на обществено очакване. „Обществото иска тази смяна“, заяви той и предупреди, че „този, който окаже съпротива на смяната на ВСС, ще загуби много“. Тази реплика поставя натиск не само върху опозицията, но и върху самата „Прогресивна България“ — защото след изборите тя вече няма удобното обяснение, че не разполага с достатъчна политическа тежест за реформи.
Въпросът обаче не е само числен. ВСС е органът, който решава назначения, повишения, дисциплинарни производства и кадрови въпроси в съдебната власт. Конституцията предвижда съдийска и прокурорска колегия, които назначават, повишават, преместват и освобождават съдии, прокурори и следователи, както и налагат дисциплинарни наказания. Затова изборът на неговите членове е един от най-преките начини парламентът да влияе върху бъдещия баланс в съдебната система.
Политическият риск за ПБ е очевиден. Ако преговорите с ПП-ДБ се окажат успешни, мнозинството ще може да започне съдебната реформа с достатъчно гласове и с по-широка легитимност. Ако разговорите се провалят, управляващите ще трябва или да търсят подкрепа от ГЕРБ и ДПС въпреки предварителните си заявки, или да оставят ВСС в сегашната институционална сивота.
За ПП-ДБ ситуацията също е сложна. Коалицията от години поставя съдебната реформа и смяната на ВСС в центъра на политическата си идентичност. Ако откаже участие в процеса, ще трябва да обясни защо пропуска възможност да влияе върху кадровия орган на съдебната власт. Ако участва, ще трябва да гарантира, че няма да стане просто добавка към мнозинството на ПБ, а ще настоява за ясни критерии, прозрачни процедури и кандидати с доказана независимост.
Най-спорно изглежда включването на „Възраждане“ в списъка на възможните партньори. От една страна, без ГЕРБ и ДПС всяка подкрепа извън ПП-ДБ може да бъде тактически полезна. От друга, съдебната реформа трудно може да бъде представена като стабилен евроатлантически и антикорупционен проект, ако зависи от формация, която често е в остър конфликт с този политически дневен ред.
Така новият парламент започва с парадокс: партията с абсолютно мнозинство има достатъчно гласове да управлява, но няма достатъчно гласове сама да промени един от най-важните кадрови органи на съдебната власт. Точно затова изборът на ВСС ще покаже не просто дали има 160 гласа, а какъв тип реформа ще бъде търсена — професионална и прозрачна, или договорена през поредната партийна сделка.
Вашите коментари