Правителството няма да подава оставка, въпреки масовия протест и решението проектобюджетът за 2026 г. да бъде оттеглен и преработен.
Това заяви в кулоарите на парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, като определи демонстрациите в София и страната като „златна работа“ за партията му.
„Първата част“ на протеста – полезна, „втората“ – проблемна
Борисов отново настоя, че ГЕРБ „не са отстъпили“ за бюджета и още от първия ден са заявявали, че проектът е „лош, коалиционен компромис“, който никой в партията не е искал да защитава. Според него протестът е върнал разговора за бюджета там, където е трябвало да бъде „преди месец–месец и половина“ – към реални преговори със синдикати, работодатели и партньорите в управлението.
Лидерът на ГЕРБ раздели демонстрацията от 1 декември на две:
- „Първа част“ – мирното шествие срещу бюджета, за която той поздрави участниците;
- „Втора част“ – сблъсъците и вандализмите в края на вечерта, които Борисов определи като „съвсем друга тема“ и намекна, че показват „какви хора биха искали да управляват държавата“.
По данни на полицията по време на ескалацията са хвърляни пиратки и бутилки, увредена е техника и има задържани, а опозицията твърди, че става дума за провокации от малки групи, които опорочават иначе мирния протест.
Бюджет 2026 – оттеглен, но не забравен
След натиска от улицата и острата критика на работодатели, синдикати и част от управляващото мнозинство, кабинетът на Росен Желязков официално предложи на Народното събрание да оттегли проектобюджета за 2026 г., както и бюджетите на НЗОК и ДОО, за да бъдат преработени.
Премиерът обеща:
- публични тристранни разговори със синдикати и бизнес;
- преразглеждане на ръста на осигуровките и данък дивидент;
- ревизия на капиталовата програма, като част от инвестициите ще бъдат орязани, за да се балансира дефицитът.
Борисов потвърди, че именно капиталовите разходи отново ще поемат удара, за да бъде „затворена сметката“. Това означава, че част от планираните инфраструктурни проекти – включително в регионите, извън София – могат да се забавят или отпаднат, ако не бъдат защитени при новите преговори.
„Категорично не“ на оставка – и на правителството, и на МВР
На фона на исканията на опозицията за оставка на кабинета и за отстраняване на вътрешния министър Даниел Митов заради действията на полицията по време на протеста, Борисов бе категоричен:
- правителството няма да подава оставка;
- той лично е против оставка на Митов, защото този път полицията „се справи много добре“, а вандалските действия са били „организирани“.
Според него исканията за сваляне на кабинета идват не от хората на площада, а от „лидерите на партии“, които се опитват да яхнат недоволството.
В същото време „Продължаваме промяната – Демократична България“ вече обявиха, че ако оставка не бъде подадена, ще внесат вот на недоверие и ще призоват за нови протести през следващите дни.
Еврозоната като аргумент за стабилност
Ключов аргумент на Борисов срещу оставка е предстоящото въвеждане на еврото. България получи зелена светлина да стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 г., което според премиера Желязков и институциите е оценка за стабилността на финансовата система.
Борисов предупреди, че:
- евентуален срив на правителството сега ще доведе до „изключителен хаос“ в следващите 3–4 месеца;
- цените „ще отидат в небесата“;
- процесът по въвеждане на еврото може да бъде дискредитиран до степен, в която следващ кабинет да поиска излизане от еврозоната.
Той призна, че ако не беше обвързан с коалиционно споразумение и отговорността пред партньорите, „100%“ би дал оставка, но така щял да „дискредитира ГЕРБ като партньор“.
По думите му първите шест месеца до една година след приемането на еврото ще бъдат критични – и именно затова „евроатлантическите партии“ трябва да запазят единство, за да не компрометират този процес.
Политическо напрежение преди ключова година
Така България навлиза в последния месец преди формалното влизане в еврозоната с:
- оттеглен, но неприет нов бюджет;
- нажежени отношения между управляващи и опозиция;
- обещания за нови протести и за вот на недоверие.
За хората по места – извън столицата – това означава несигурност какви точно доходи, данъци и публични инвестиции да очакват през 2026 г. – от цената на тока и горивата до ремонтите на пътища, детски градини и болници, които зависят от капиталовите програми на държавата.
Дали преработеният бюджет ще събере достатъчно доверие и в парламента, и на улицата – или политическата криза ще се задълбочи – ще стане ясно още в следващите седмици.
Вашите коментари