Правителството официално задейства рестарт на бюджетната процедура за 2026 г. След извънредно неприсъствено заседание кабинетът предложи на Народното събрание да оттегли законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.
, както и проектите за бюджетите на НЗОК и ДОО. Решението идва дни след масовите протести в страната срещу планираното вдигане на данъци и осигуровки.
„Ще направим необходимото бюджетът да бъде консенсусен“, заяви премиерът Росен Желязков след заседание на Съвета за съвместно управление. Той уточни, че с партиите от управляващата коалиция е проведен „сериозен политически разговор“ и че започва пренаписване на финансовата рамка.
Какво отпада и какво се преразглежда
Премиерът очерта няколко ключови отстъпления от първоначалния проект:
- Отпада автоматичното увеличение на заплатите в целия публичен сектор – механизмът ще бъде преработен, за да не действа „на автопилот“.
- Ще се преразгледа предложеното вдигане на данък дивидент, което предизвика силна реакция от бизнеса и инвеститорите.
- Обсъжда се промяна и на увеличението на осигурителните вноски с 2 процентни пункта, като се търси по-мек вариант, съвместим с исканията на работодатели и синдикати.
- Премахват се предложенията, които будят най-сериозно недоволство – концесия на тотото и гаранции през Българската банка за развитие за евентуална покупка на „Лукойл Нефтохим“.
Желязков съобщи още, че капиталовата програма ще бъде прегледана „под лупа“ – особено разходите за отбрана и транспорт, но при запазване на всички предвидени средства за общините.
Разговорите в Министерството на финансите с участието на синдикати и работодатели ще се водят в разширен тристранен формат и ще бъдат публични, обеща премиерът – директен отговор на критиките, че първоначалният бюджет е приет без класическия Тристранен съвет.
Възможен „удължителен бюджет“, но целта остава нов закон до края на годината
Формално новият Бюджет 2026 трябва да започне от нулата – след като парламентът гласува предложението на МС, ще се внесе изцяло нов законопроект и ще тръгне стандартна процедура с обсъждане по комисии и две гласувания в пленарна зала.
Желязков не изключи напълно възможността страната да влезе в 2026 г. с удължително действие на стария бюджет, но подчерта, че задачата на правителството е „да направи всичко възможно“ до края на декември да има нов Закон за държавния бюджет за 2026 г.
Премиерът припомни, че е заварил „дупка в бюджета“ от около 18 млрд. лв. и предупреди, че дълго отлагани решения за реформи и консолидация вече не могат да бъдат избягвани – особено преди ключовата стъпка към еврозоната.
Протестите – „глас на младите“, провокаторите – отделна линия
Желязков заяви, че подкрепя хората, които протестират за повече права и справедливост, и определи демонстрациите като „видим протест на младите, които търсят своето място в България“ и които държавата е длъжна да чуе.
Той обаче направи ясно разграничение между мирните протестиращи и групите, участвали в сблъсъци с полицията и в действия на вандализъм в района на парламента и централата на ДПС-НН:
провокациите според него „нямат нищо общо с протеста отпред“, а целта им е била „да се окървави“ проявата и да се дестабилизира обстановката.
Премиерът призна „тактическа грешка“ на кабинета – че не е влязъл навреме в разговор със социалните партньори и по този начин е оставил пространство за спекулации около приходната и разходната част на бюджета. Обеща, че в новия процес гласът на бизнеса и синдикатите ще бъде отчетен.
Еврозоната – голямата рамка
В отговор на исканията за оставка и подготвения вот на недоверие Желязков подчерта, че следващите месеци са критични за европейския път на страната.
България има одобрен план да приеме еврото на 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава от еврозоната, припомни премиерът, позовавайки се на решенията на ЕС и актуализирания национален план за въвеждане на единната валута.
„Приемането на еврото не е просто техническа стъпка, а завършване на нашата интеграция в ЕС. Нямаме право да се провалим в последните седмици“, заяви той и добави, че правителството ще участва в дебат по вота на недоверие, но разговорът трябва да бъде и „ценностен – накъде отива България след 2026 г.“.
„В момента, няколко седмици преди влизането в еврозоната, нямаме право да абдикираме“, обобщи министър-председателят и призова за повече разум и диалог, за да може страната „да влезе спокойно в 2026 година“.
Вашите коментари