Костадин Костадинов е историк и политик от Варна. Четири години е бил общински съветник в морската столица, а понастоящем е директор на Регионален исторически музей – Добрич.
Автор на книги, сред които и „Третата национална катастрофа”, в която описва и анализира пагубни процеси за българския народ. Костадинов е основател на Политическа партия „Възраждане“, с чиято регистрация се явява на местните избори за кандидат за кмет на Варна с №29 в интегралната бюлетина.
Преди 4 години се явихте на местните избори във Варна и получихте впечатляващите 12 500 гласа. Сега за втори път атакувате кметския стол. Защо варненци трябва да изберат именно вас за свой градоначалник?
Единственият ми стимул да продължа да се занимавам с политика е свързан с това, че хората, които унищожиха нашата страна, живота на поколението на нашите родители, ще унищожат и моето поколение, защото тези хора имат потенциала да унищожат и живота на нашите деца. Аз имам две деца, роден съм във Варна, живея във Варна. Искам тук да прекарам живота си. Много ми харесва нашият град, но не ми харесват управленците. И не само във Варна, а в национален план. Точно заради това се кандидатирах на тези избори – да ги спечеля. За 4 години като общински съветник във Варна съм бил все в опозиция и съм предлагал решения, за които съм убеден, че са добри за нашия град. Постоянно се срещам с хора и говорим за проблемите на града. И в крайна сметка това, което правим, се забелязва от тях, защото, колкото пъти изляза сред хората, ми казват:
Ние ще гласуваме за вас, защото сте един от нас
Това е нещото, което те забелязват и което ме отличава от всички останали.
А какво точно ви различава от всички останали кандидати за кмет на Варна?
Всичко ме различава! Нямам нищо общо с тях. Останалите са каста. На тези избори има три типа кандидати: единият са настоящи управляващи – било в града, било в държавата; другите са бивши управляващи – било в града, било в държавата; третият тип са хора, нямащи нищо общо с първите два типа. Е, за съжаление, съм само аз в третата категория във Варна. Казвам за съжаление, защото смятам, че би било добре да има още повече хора като мен. И не само тук, а и в страната. И не съм само аз единственият. Има много хора като мен. Но не всеки има смелостта и куража да излезе и да се сблъска с репресивната тоталитарна машина в страната. Защото в момента в България има тоталитарен режим, и то много по-тежък и много по-анти хуманен дори ако щете от времето на комунизма. Защото комунизмът контролираше една медия, а този контролира почти всички медии…
По-различна ли е според вас настоящата ситуация в сравнение с тази преди 4 години?
Да, много по-различна е. И ще ви кажа защо. Защото предния път имахме един фаворит – бившия кмет Кирил Йорданов, който концентрираше огромна власт в себе си, защото все пак той беше кмет на града в продължение на 14 години. Този път пак имаме фаворит – бившия кмет Иван Портних, но той обаче не притежава чисто личностните качества на силния човек, който излиза и отстоява позиция, не се притеснява да влезе в сблъсък с опонентите си, да критикува и да бъде критикуван. Не е от хората, които излизат и защитават своите виждания за бъдещето и развитието на Варна, влизайки в директен сблъсък с опонентите си. Този кандидат, макар и фаворит, е фаворит не защото има силни качества, а защото просто е кандидат на управляващата партия. Ако кандидатът Иван Портних не беше кандидат на ГЕРБ, а беше независим или подкрепен от партия Х или Y, съмняваме се някой въобще да го споменава или въобще да говори за него.
Съмнявам се, че щеше да вземе и 100 гласа.
Вие като млад човек…
Млад ли съм? Аз съм на 36 години, баща на две деца. За съжаление, не съм толкова млад. От тези 36 години 26 години гледам как държавата потъва пред очите ми. Бях на 10 години, когато започнаха промените, и си спомням какъв беше стандартът на живот. И лека-полека майка ми стана безработна, баща ми се хвана на две работи, за да може да ни издържа. Накрая, когато затвориха Корабостроителния завод, където беше заварчик, той като хиляди свои колеги се принуди да се преквалифицира и стана моряк. Аз пък бях принуден в моментите, когато съм съзрявал и ставах мъж, да се справям сам, вместо да имам подкрепата на родителя, на бащата, на примера за подражание – той беше по моретата. На 36 години съм и тази катастрофа продължава. Ако сега не спечелим, след 4 години ще съм на 40. Децата ми вече ще започнат да изпитват разочарованието от това, което виждат около себе си.
Видяхте ли някакъв сблъсък на тези и програми на различните кандидати в тази предизборна кампания?
Категорично не. А кои всъщност са програмите на кандидатите? Защото аз не видях такива. Вие знаете ли, че освен мен само още един кандидат за кмет е качил програма? Другите просто нямат! И да кажа само, че моята програма съм си я писал сам. И заставам плътно зад всяка една от думите в нея. Нещо повече, аз имам не само програма, а и определен план за управление и изпълнение на програмата – с конкретни ангажименти – месец по месец. Само че в тази кампания не успяхме да се сблъскаме в дебати. Между другото, едно от оправданията беше, даже го чух от една журналистка, че не било сериозно 10 души да дебатират. А в същото време в САЩ вървят дебати между кандидатите на Републиканската партия за вътрешните, предварителни избори, където има не 10,а 15 кандидати. Доналд Тръмп – един от най-големите бизнесмени в САЩ и от най-богатите хора в света, е един от тях – наравно с всички останали. Значи Тръмп може да се нареди и да се бори пред очите на цяла Америка, а тука нашият Иван Портних не може. И това, ако не е отношение на презрение към собствения ти народ… просто няма по-голямо доказателство за това. Ето защо ви казвам – в България
властта е окупирана от една престъпна, марионетна, подвластна на чуждо управление каста.
Виждате ли сериозни съперници сред опонентите си?
Опонентите ми са слаби. Видях го в дебатите, макар и да бяха само два. Говорят се общи приказки, гръмки фрази и основно се нападаше липсващият на дебатите бивш кмет Иван Портних. А като го няма да разговаряш с него, задочно не се получава. Но все пак имаха смелостта да излязат и да разговарят. Защото в края на краищата веднъж на 4 години обикновеният български избирател, който иначе трудно може да си види избраника по улиците (понеже те не ходят по улицата – тях ги возят с мерцедеси и охрани, защото са доста далече от обикновения гражданин), има възможност да види кандидатите по телевизията и да си избере. Тук обаче това нещо го няма. Защото единият от тях просто не се появява. Което на практика делегитимира избора, показва неуважение към избирателя и превръща изборния дебат в едно сравняване на идеи и програми. В това няма нищо лошо, но все пак и бившият кмет трябваше да каже какво смята да направи за града. Но той няма програма, нито пък план за приложението й. Как могат да разберат хората какво смята да направи. Или просто да се счита, че той, като е излъчен от ГЕРБ, трябва да пляскат с ръце. В страната в момента имаме много тежък тоталитарен режим, който иска да превърне гражданите в една машина за гласуване. Иска да отврати една част от тях и при ниска избирателна активност твърдите ядра и купеният вот плюс олигархичният, корпоративният вот, да решат изборите.
Имате изключителна подкрепа от родолюбци и патриоти, но и доста хора гледат на вас като на прекалено краен човек – с крайни виждания и изказвания. Например по отношение на малцинствата…
Ако в нашата страна казването на истината е въпрос на крайност, това означава, че тя е изгубила основата да съществува. Защото основата на едно общество са законът, редът и истинността. Общество, почиващо на базата на лъжа, на фалшив обществен морал, не дава абсолютно никаква законна основа на нашата страна да се развива и съществува. Казвате, че за някои съм краен, защото казвам неприятни истини. Истината не е хубава или лоша. Тя я просто истина. Друг е въпросът дали на някого му харесва, или не. Нашата работа като хора, занимаващи се с политика и обществена дейност, не е да преценяваме какво да казваме на хората или как да го казваме, а дали въобще да го казваме, или не. Аз винаги съм казвал това, което съм мислил, и това, което съм виждал. Когато не говориш за проблема, не означава, че той изчезва. Ето например ние имаме проблем с циганите в страната. Ако не го кажа, ще изчезне ли? Мога да го премълча, нещо повече – мога да излъжа и да кажа: не, нямаме цигански проблем. Но това няма да го реши. Когато го казвам, не съм краен, а
назовавам нещата с истинските им имена
Това не е крайност, а назоваване на истината.
Прави ми впечатление, че не се ограничавате само до предизборната ситуация, а ви вълнуват и доста други, основни проблеми…
Кампанията идва и си отива. България трябва да остане. А ние, за съжаление, си отиваме със страшна сила. Вече ставаме малцинство. Аз съм написал книга по въпроса. Няколко книги даже. Пиша в момента дисертация в Института по етнология и фолклор в БАН и когато ви казвам тези неща, не говоря празни приказки. 2025 година, тоест само след 10 години, повечето от 18-годишните в България няма да имат майчин език български. Това означава едно много просто нещо – нашата държава няма да има правното основание да се нарича България, защото няма да е държава на българите. Затова говоря тези неща и в кампанията. И ако аз стана кмет на Варна, знам какво мога да направя за нашия град…
Какво всъщност можете да направите вие за Варна и варненци?
Нещата са много. Първото, както ви казах, ще е одитът на общината, който ще бъде направен от външна фирма. Освен това
ще привлека инвестиции, за да започне градът наистина да се развива
И не говорим за ремонти, а за съвсем качествено нови неща. Тук говорим за нови булеварди, за разширяване на съществуващите, за строеж на нови обществени сгради, на нови индустриални мощности за производство. Обаче Варна не е остров. Добре, аз ще се раздам изцяло за 4 години. Мога да го направя това нещо. Всеки, който ме познава, знае, че мога да работя и по 18 часа в денонощието, ако се наложи. Работоспособен съм до немай-къде. Най-важното, което е, че аз от 2 години и половина съм директор на Регионалния исторически музей в Добрич. И всеки, който иска, може да дойде и да види какво съм направил и какво съм построил.
Хората се интересуват и се питат кой стои зад всички кандидати и ако станат кметове, ще бъдат ли зависими, ще обслужват ли интереси. Вие зависим ли сте от някого, ще обслужвате ли нечии интереси?
Ако стана кмет, единственото, което ще правя, е да спазвам закона и да обслужвам интересите на варненци. Законът е най-сигурната гаранция за това, че какъвто и натиск да има срещу мен, а такъв ще има, те ще останат безпредметни. Нормално е хората да мислят и да се притесняват, защото за последните 26 години такива личности или безличности са в управлението. Тъй като аз съм пред очите на варненци и в центъра на общественото внимание вече години наред, мога да кажа, че ясно се е видяло кой съм и какъв човек съм. Зад мен стоят единствено семейството ми, приятелите ми и всички хора, които работят редом с мен. На никого от тях не плащам. Това, което те правят в момента, го правят по простата причина, че виждат в мен инструмент за осъществяване на своите виждания за бъдещето на Варна и бъдещето на България. Това го казвам навсякъде, където отида и разговарям с хората, които искат някаква промяна и нещата да се случат по добрия начин. Но не всеки може да излезе, не всеки има този кураж, този хъс. Не всеки има даже тази лудост да излезе и да се сблъска с държавната машина. Това, което винаги съм казвал на хората, е, че ако искат нещо да се случи, просто да ме използват. Занимавам се с политика по необходимост – казах го в началото и пак го повтарям. Имаше време, когато не бях в политиката. Тогава имах повече време за семейството си – да се прибера навреме, да обърна повече внимание на децата си, да отделя време да ги възпитавам патриотично, да им покажа места от българската история… Приятно е. Само че няма как да се скрия в семейството си. Има една приказка – моят дом е моята крепост. Крепост, крепост, ама… отваряш вратата и попадаш в мизерията. Докога? Ами нали знаете какво е казал Ботев: „Сърце мъжко не трае“
Ето заради това се занимавам с политика. Заради това излизам напред и казвам на хората да вървят след мен. Защото аз смятам, че мога да променя нещата. Мога да се преборя. За 4 години в Общинския съвет се опитаха и да ме купят и да ме пречупят. Не стана. Но пък и аз не успях да прекратя далаверите и корупцията в страната. Но на тези избори, ако бъда избран за кмет, мисля, че ще може това да се случи и да обърнем нещата в наша полза.
Едно интервю на Орлин Филиповски
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Платена публикация
Вашите коментари