Докато България има дефицит, ще се трупат дългове. Няма друг инструмент, с който превишението на разходите над приходите да бъде покривано.
Това заяви пред журналисти министърът на финансите Владислав Горанов минути след като комисията по бюджет финанси одобри тегленето на нов заем от 16 млрд. лева, предаде репортер на БГНЕС.
За БСП е отчайващ ход да прави политика там, където не трябва, коментира накратко всички твърдения на опозицията финансовият министър. Според Горанов, даването на прогноза как държавата ще си осигури финансиране в рамките на един средносрочен период, е заявка за стабилност. "Имаме ясна прогноза как ще финансираме падежиращите в следващите няколко години дългове в размер на 6 милиарда евро и даваме прогноза с какъв инструмент и по какъв начин ще се финансира бюджетен дефицит, който кумулативно за този период е над 3 милиарда евро", обясни Горанов.
Той подчерта, че поемането на нов дълг до края на 2017 година не е новост за международните финансови пазари и много държави, които отдавна управляват модерно финансите си дават възможност да има механизъм за изплащане на задълженията си.
На въпрос на БГНЕС дали със залагането на лихва от 10% не дава лош сигнал на пазарите, че сме готови да приемем заем с висока лихва, Горанов отвърна, че тази лихва е използвана като бенчмарк във всички емисии след 2010 година и идеята на такова рязко отграничаване от пазарните стойности е да даде все пак ограничение на правителството от една страна и от друга - да не насочва онези, които искат да закупят дълг, към реалната доходност. "Ако аз кажа, че очаквам близка доходност до пазарната, много е вероятно пазарът да ми предложи точно тази цена", обясни той. Поради тази причина никога досега един финансов министър не е посочвал подобно число, което да е близко до пазарното.
Лихвите ще са по-добри от всички, което досега сме вземали и това ще се случи не защото аз съм финансов министър, а защото пазарите са свръхликвидни в момента, гарантира Владислав Горанов. Той заяви, че структурата е отворена и е дадена възможност през годините да се преценява каква срочност е най-изгодна, за да не се получава струпване на падежи, които водят до патетични дебати за брутния дълг, без да се отчита нетното увеличение.
По отношение на факта, че с този договор се обвързваме за срок от три години с точно определени банки, Горанов коментира, че трябва да се обърне внимание на това кой се приема да адвокатства на българската държава, която тя прави емисия на дълг. "Няма пречка да се сключи дългосрочен договор, забележете, за агентство, а не за дълг. Преценката защо са четири и дали са точно те подходящи, е направена на база на това кои глобални банки се съгласиха в края на миналата година да помогнат на правителството с мостови заем да разплати гарантираните влогове на гражданите в КТБ", каза Горанов и призна, че част от условието на тези банки е било те да дадат мостово финансиране, след което да се върви към програма за емисия за следващите няколко години.
"Приемете, че правителството предлага да се сключи договор с тези четири банки, които биха могли да се увеличат, защото програмата е отворена, именно заради добрата комуникация и техния престиж, в който нямаме резерви", каза Горанов. Помолен да коментира от БГНЕС обструкциите по престижа на една от банките, а именно HSBC, Горанов посочи, че който има обструкции може се обърне към самите банки с конкретните си претенции.
Вашите коментари