Новият изборен кодекс не предвиди излъчване на професионална изборна администрация, а запази партийно-квотния принцип, обявиха от Института за развитие на публичната среда при представянето на анализа за новите изборни правила.
Членовете на ЦИК се предлагат от партиите, представени в НС и ЕП. НПО-тата, които са участвали като наблюдатели в изборите могат да предложат кандидати за ЦИК, но неясен е начинът, по който се изслушват кандидатите, за да се преценят професионалните им качества.
При сегашното разпределение между партиите и коалициите в НС съставът на ЦИК ще изглежда : 7 членове от ГЕРБ, 6 от Коалиция за България, 2 от Атака, 2 от ДПС, 1 от Синята коалиция и 1 от НДСВ. Това съотношение във времето, в следващите 5 години няма да се промени, информира Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда.
От там отправят критика, че е ненужно голям броят на членовете на ЦИК. Според Антоанета Цонева броят на членовете на ЦИК трябва да е най-много 19. От наблюдение на Института заседанията на изборната комисия се провеждат на ръба на кворума от 12 души при сегашния брой на членовете - 21.
Като положителен ефект се отбелязва това, че решенията на ЦИК се приемат с поименно гласуване, поддържа се видео архив на заседанието на ЦИК на страницата на комисията.
Като недостатък в новия кодекс е отбелязано това, че отново няма МИР „Чужбина". Обезсмислена е и преференцията - на местните избори и за депутати пренареждането започва от втория в лисата. Бетонирани са водачите на листите, подчерта Антоанета Цонева.
Отбелязани са в анализа нововъведенията по отношение на медийната кампания - маркиране на платената политическа реклама в медиите, предвидено е безплатно време в обществените медии, партиите, които нямат достъп до субсидия, ще имат достъп до „медийни пакети" от 40 000 лева, осигурени от държавния бюджет, с които да обезпечават отразяването си в кампании. 52% от разходите за кампанията за вота през 2013 са били за медийни услуги.
Като недостатък в Изборния кодекс е отчетена липсата на активна регистрация.
Остават „мъртвите души" в списъците. Те са евъргрийнът на българските избори, няма нищо по-безсмъртно от тях, констатира Антоанета Цонева.
Председателят на комисията за изборното законодателство Мая Манолова, която бе заедно с Цецка Цачева гост на обсъждането, подчерта, че новият кодекс прави огромна крачка напред спрямо сега действащото изборно законодателство. За първи път хората ще могат да гласуват за личности, изрази задоволство социалистката, явно визирайки въведените преференции. За първи път се слага ред при печатането на бюлетините, каза още червената депутатка.
Ще има много ясен контрол колко точно бюлетини са напечатани и как са разпределени по секции, допълни Мая Манолова. Тя е категорична, че с новите правила за вота се пресича контролираният вот.
Стана ясно, че част от членовете на ЦИК, които ще излъчат БСП ще са от неправителствения сектор.
По повод евентуалното вето на президента Росен Плевнелиев, Манолова посочи, че досега, когато е налагано вето на изборните правила се е действало много бързо.
През 2009-та тогавашният държавен глава Георги Първанов действал, по думите й, мълниеносно - още на следващия ден след приемането на второ четене на Изборния закон се произнесъл с вето. Подобна бързина социалистите очакват и от Плевнелиев, за да не се блокират последващите процедури.
Неочаквано "ябълка на раздора" по време на дискусията се оказа държавнитя глава и по-точно с какъв срок той разполага, за да се произнесе по Изборния кодекс. Мая Манолова е на мнение, че този срок е 8-дневен.
Румяна Коларова, член на президентската администрация, обвини мнозинството, че оказва политически натиск върху държавния глава в очакването си в 8-дневен срок той да се произнесе по изборния кодекс. По думите й срокът, с който Росен Плевнелиев разполага е 15-дневен.
Коларова поясни, че не говори от името на човек от администрацията на държавния глава. Тя увери, че държавният глава ще се произнесе бързо и няма да злоупотребява с правото си да налага вето.
Петър Славов от Реформаторския блок коментира, че хората искат мажоритарен вот, а такъв елемент липсва в изборното законодателство. Той е притеснен и от номерирането на бюлетините, които не дават гаранция за тайната на вота. Недопустимо е, по думите на Славов, да се позволяват опашки от български гласоподаватели в чужбина. И той смята, че срокът, в който президентът трябва да се произнесе по кодекса е 15-дневен.
Припомняме, самият президент обяви, че ще действа бързо.
Стана ясно още от коментара на Мая Манолова, че мнозинството вече се готви за следващите големи реформи - резултатът от референдума за реформа за мажоритарния елемент, както и промяна на самия закон за народното допитване.
Цецка Цачева от ГЕРБ на свой ред коментира, че опозицията не е съгласна, че за първи път хората щели да гласуват за личности. Водачът на листите е несменяем, според нея. По думите й създават се възможности да се проследява вотът на хората.
Румяна Сидерова, член на ЦИК, изтъкна, че не е съгласна с някои критики на Института за развитие на публичната среда. Бройката на членове на ЦИК не била голяма според нея.
Практическата работа по произвеждане на избори в страната са много, обясни Сидерова. С новия кодекс върху ЦИК се възлагат редица нови функции, допълни тя. Още от края на октомври 2013 настоящият състав на ЦИК започнал подготовката на евровота през май. /news.bg
Вашите коментари