Пет политически партии ще имат свои представители в новия Европейски парламент, ако изборите бяха днес.
Това сочат данните от социологическо проучване на Агенция Сова Харис. БСП ще спечели седем депутатски места, ГЕРБ ще разполага с едно по-малко - 6, а Движението за права и свободи /ДПС/ ще спечели два мандата.
Партията на Николай Бареков "България без цензура" /ББЦ/ и Реформаторският блок /РБ/ ще имат по един депутат в Европарламента, сочат още данните на Сова Харис, публикувани от вестник "Преса".
Данните от изследването се отнасят за периода 10-15 януари. Разликата между БСП и ГЕРБ е 1.1 процента.
Ако днес имаше парламентарни избори БСП щеше да вкара в НС 87 депутата, ГЕРБ – 82, ДПС – 30, Реформаторският блок – 18, Атака – 10, ББЦ – 13.
Между БСП и ГЕРБ има относителен паритет. Докато в края на ноември разликата между тях е около 5%, сега тя е малко над 1%. Одобрението за БСП е с 2.4% по-високо от това на ГЕРБ, което говори за по-голям потенциал. Данните обаче показват, че в началото на предизборната кампания за евровота не може да се говори за превес на някоя от партиите. Причините са две. Първата е, че в края на ноември се разбра, че усилията на протестиращите за оставка на правителството няма да доведат до резултат. Като основен мотиватор на това искане обществото припознаваше ГЕРБ и неуспехът автоматично се пренасяше на тази партия. Второто обяснение е пикът на зимния сезон. Меката зима донякъде облекчи сметките за отопление , но не намали разходите за празниците и портфейлите отъняха. Това няма как да не се отрази на отношението към правителството. Правителството, макар и в тежка ситуация, успя да намери сполучливи ходове и да вземе първоначалния си изпит. От друга страна ГЕРБ оцеля след загубата на изпълнителната власт. Протестите срещу статуквото на първо място бяха срещу тяхното управление. В Крайна сметка стана ясно, че в дясното основна сила е партията на Бойко Борисов. Този факт обуславя продължаването на противопоставянето между лявото и дясното.
В БСП в момента има добра органична връзка между ръководството, актива и електората. Изследването показва, че подкрепата за тази политическа сила е значително по-голяма от тази на парламентарните избори. Заявката на АБВ за излизане със самостоятелна листа е откъсване на част от елита на партията в нов политически субект. Моментът, избран от експрезидента Георги Първанов, е много неподходящ. В стратегически план изглежда, че разделението е най-чистият вариант за двете страни. В краткосрочен обаче изглежда, че сред социалистите ще се задейства инстинктът за самосъхранение и щетите за БСП от тази битка ще бъдат минимализирани.
Проблемите в ГЕРБ изглеждат още по сериозни. Партията на Бойко Борисов, за да разчита на изборна победа, трябва сериозно да се реформира. Както е известно в тази партия всичко зависи от лидера й. Той ще трябва да изгради баланса между отделните течения.
Свидетели сме на трансформацията на един утвърден журналист в успешен политик. Ръководеното от него движение, "България без цензура" е разширило своята база, като на закрит въпрос получава подкрепата от 6%. Като политическа формация тя вече е желан коалиционен партньор не само от ВМРО-БНД, но и от други формации в центристкото пространство.
Одобрението към водещите политически фигури не се различава особено от досегашното. За първи път в проучването е включено името на столичния кмет Йорданка Фандъкова и тя получава високо одобрение като се нарежда на второ място след еврокомисаря Кристалина Георгиева. Доверието към министър-председателя Пламен Орешарски е 29%. Непосредствено след него е Сергей Станишев с одобрение от 27%. В същото време доверието към Георги Първанов се понижава. С високо доверие продължава да се ползва и вицепрезидентът Маргарита Попова. /БГНЕС
Вашите коментари