Кои сме ние? Кой е пътят, по който вървим? Как вървим по него? Къде искаме да стигнем? Това са въпросите, които задава на себе си и на своите читатели варненецът Боян Банов в своята книга „Пътят” – един текст за себепознанието, за вникването в дълбочинните пластове на явлението живот, за личностното и духовно израстване.
За да стигне до своите отговори на вечните екзистенциални въпроси, авторът признава, че е преминал от атеизма, през скептичността към различни философски учения за обществото, до дълбата вяра в Бог и в живота. Авторът търси познанието за по-висшите предназначения на съществуването, като черпи вдъхновение от научни източници, от големите духовни учители в езотериката и от собствения си опит в духовни практики.
В началото на книгата той разглежда внимателно човека като обект на познание в неговата материалност, с неговите личностни особености и духовни характеристики.
След това обръща погледа си към опознаването на света около нас и в нас като мерило за житейска зрялост и духовен растеж. В светлината на това познание се откроява разбирането за съзнание и осъзнатост. Боян Банов вярва, че осъзнаването на любовта е условие на живот: „Все по-дълбоката и все по-многостранна осъзнатост съвсем естествено ни довежда до любовта. В един момент стигаме до дълбокото разбиране, че сме свързани с всичко и всички около нас, че сме част от него и това не е поетичен израз, а конкретна физическа и духовна връзка. Така разбираме колко важно е да обичаш всичко и всеки, в това число и самия себе си, защото всичко е едно.”
Последователно читателите са доведени до лично перживяното от автора откровение, че Бог е любов и затова човек никога не е самотен. Дълбоко е убеждението на Боян, че съзнанието и личността на всеки човек са уникални и неповторими: „Убеден съм, че има свободна воля, дадена от Бог като един от най-големите Божи дарове. Тя ни позволява да избираме или пътя на светлината, или пътя на тъмните братя.” Тук са посочени са и капаните по този път.
Специална глава е отделена на Христовото съзнание. А след това с примери от живота и проверени от самия автор практики са проследени реалните възможности за израстване в материята и духовността. Сред тях посветените ще открият медитацията и
работата с енергии, които според автора водят до единението с Бог.
Боян Банов завършва „Пътят” с думи за Великия учител живота. Той вижда служенето като посока и същност на общуването. Ето и как определя служенето: „Ако трябва с малко думи да кажа какво е служенето, каква е неговата сърцевина, бих казал -Действие. Разбирам Действие както активно живеене, участие със свое виждане и поведение в заобикалящия ни свят и особено в човешките взаимоотношения. То би трябвало да носи белезите на любовта, мъдростта, хармонията и красотата.”
Но авторът не напуска реалния живот на нашата съвременност. Макар и обърнат към духовното съвършенство, той не пропуска да отбележи, че то се ражда тук и сега, в днешния свят, в нашето ежедневие. Според него основният фактор за промяна на света и на трудностите в сегашния ни живот е промяната на личното съзнание и особено промяната на общественото съзнание на групи, класи, нации – на планетарното съзнание. Подчертава, че това, което се вижда в нашата страна в момента на улицата, в арабския свят, в Европа и по света, са белези на именно такава промяна.
В последните редове на книгата Боян Банов говори за Божия план и проникновено завършва: „Никога няма да спрем, защото щастието и светлината не са място, където трябва да стигнем, а път, по който да вървим.”
Премиерата на книгата ще бъде на 25.07. от 18:30 ч. в Арт салона на Радио Варна.
Боян Банов е роден в Сопот, завършва механотехникум в Карлово, а след това ВНВМУ „Н.Й.Вапцаров” във Варна. Постъпва на работа във Военоморския флот, а след това 3 години учи във Военнополитическата академия в Москва, като продължава да служи на корабите във флота. Уволнява се през 1992 г. и до 1996 г. плава под чужд флаг. След като приключва трудовата си кариера през 2002 г. Боян Банов се отдава на себеопознаване. Това е времето, което той определя като най-запълнено в живота му. Тогава се ражда и текстът на книгата „Пътят”.
Вашите коментари