Във Варна бяха почетени жертвите на турските зверства по време на арменския геноцид. В църквата "Св. Саркис" в морската столица се отслужи панихида и след нея поклонение пред паметника в църковния двор. Освен от варненските арменци, събитието беше почетено и от представители на основните политически сили в града. След поклонението се проведе и шествие, което премина през централната градска част и завърши с емоционален митинг до паметника на жертвите
на арменския геноцид до Археологическия музей.
През нощта на 24 април 1915 г., когато представители на полицейското управление в Константинопол нахлуват в домовете на видни арменски интелектуалци и ги арестуват. Само за няколко дни над 800 души – писатели, поети, журналисти, политици, лекари, адвокати, учители, свещеници, дейци на изкуството - са изпратени в централния затвор на турската столица. Жертва на тази първа вълна на изтребление стават светилата на арменската литература, музика, драматургия, поезия, най-големите умове на арменския народ. Сред тях са писателите Таниел Варужан, Сиаманто, Рупен Зартарян, Рупен Севак, Ардашес Харутюнян, Съмпът Пюрад, публицистите и редакторите Назарет Дахаварян, Дикран Келекян, Какик Озанян и още стотици други. Поради близките връзки на двама арменски депутати – Варткес и Крикор Зохраб, с министъра на вътрешните работи Талят паша, в тези кошмарни дни на свобода остават само те. Но за малко... Скоро и те са арестувани заради яростните си протести за извършваното с арменците беззаконие. Това е само началото. Никой не може да си представи до какви размери ще достигне тази драма, защото нормалният човешки ум не може да допусне, че се планира цялостното изтребление на един християнски народ, живеещ от векове по изконните си земи. След разправата с цвета на арменската интелигенция в Константинопол и на други места, идва ред и на арменското население в турските вилаети (провинции).
Започва невиждана етническа чистка. Стотици хиляди арменци са избити, а онези, които оцеляват в кошмарните дни, биват прогонени от родните си места. На депортация се подлага цялото арменско население в Ерзурум, Ван, Битлис, Сивас, Диарбекир и други провинции. Огромни маси – предимно жени, деца, стари и немощни хора (голяма част от мъжкото население предварително е уж мобилизирано заради войната и изтребено още в казармите), биват изтласкани към сирийската пустиня. Онези, които не са убити по най-жесток начин, умират от глад, болести, изтощение, изнасилвания, издевателства... Свидетелствата на чуждите мисионери, действащи по онова време в тази част на империята, са най-красноречивото доказателство за извършеното над арменците престъпление, което днес цивилизованият свят определя като първия геноцид на ХХ век.
Вашите коментари