Из анкета на Виолета Тончева за февруарския гастрол 2013 на Варненския драматичен театър в София
Лилия Абаджиева – режисьор
Сред театралните среди Варненският драматичен театър винаги е събуждал интерес, така че аз следя изявите му на столична сцена от студентските си години. Сега гледах „Паметта на водата” на режисьора Стоян Радев Ге. К., когото винаги свързвам с театъра на Стоян Камбарев. Издържана в същия дух, за мен „Паметта на водата” продължава същата традиция. Това е особен вид свръхреализъм, който изисква от актьорите един изключително труден и задълбочен, почти фройдистки психологически анализ. Спектакълът представлява вълнуващо преживяване, което така и въздейства на зрителите. Навлизайки все по-навътре в него, те неусетно започват да си задават същите въпроси като героите, отнасяйки ги до своето собствено минало... Постигнат по един изключително интригуващ начин, този ценностен пренос определя и голямото достойнство на постановката.
Меглена Караламбова – актриса
Поразена съм от „Паметта на водата”! Изумителна постановка! Страхотна режисьорска работа на Стоян Радев! Невероятна игра на Даниела Викторова, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова и Теодора Михайлова! Прекрасни сте! Благодаря Ви за невероятното преживяване! През този театрален сезон не съм гледала нещо толкова вълнуващо и толкова истинско като „Паметта на водата!”
Ангелина Славова – актриса, преподавател в НАТФИЗ
Харесвам Варненския драматичен театър. Харесвам го заради добрата актьорска трупа и смелостта да се втурва в различни по стил проекти. В „Пухеният” на Явор Гърдев бях запленена от играта на Стоян Радев и оттогаява насам не преставам да се възхищавам на умението му да изгражда крайно различни персонажи – от Ричард III, през Вуйчо Ваньо до Отец Диего в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”.
Владислав Виолинов също е интересен актьор. Впечатли ме лекотата, с която преминава от експресивността на един Дон Жуан към тихата игра и мекото киноизлъчване на Майк в „Паметта на водата”. Прочитът на Шийла Стивънсън от Стоян Радев, този път в качеството му на режисьор, е много въздействащ. И мъжете, и жените в „Паметта на водата” извайват в детайли своите герои. Николай Божков, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова, Теодора Михайлова и особено Даниела Викторова карат зрителите да съчувстват на проблемите на техните герои и да забравят, че са в театралната зала. Убедена съм, че този филигранен спектакъл ще има дълъг сценичен живот и се надявам да спечели номинации за наградата АСКЕЕР.
Антоанета Радославова – зрител
От четирите спектакъла, включени в гастрола на Варненския драматичен театър в София, успях да посетя само два – „Ричард ІІІ” и „Паметта на водата”. За мен, а респективно и за столичани, залите бяха препълнени! Срещата с варненската театрална трупа предизвика силни емоции, развълнува ни, накара ни да преживяваме, да се смеем. В „Ричард ІІІ” овациите ми бяха за мъжкия екип и преди всичко за Стоян Радев, който изгради невероятен образ – на отблъскващ, циничен убиец, уродлив душевно, но в същото време увличащ със своята динамика, заряд, емоция. Не мога да не се възхитя на режисьорския прочит на Пламен Марков и на сценографското решение на Мира Каланова. Женският екип на Варненския театър блесна в следващата постановка – „Паметта на водата”. Моето „Браво-о-о” е за трите сестри – Даниела Викторова, Веселина Михалкова и Гергана Плетньова, и за Теодора Михайлова.
Вашите коментари