Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който въвежда европейската директива за защита срещу стратегически съдебни производства, използвани за сплашване и финансово изтощаване на журналисти, общественици и граждански организации (анти-SLAPP). Проектът, внесен от Министерския съвет, предвижда обособяването на специална глава в ГПК, регламентираща производствата, свързани с публичното участие на ответника.
Новите текстове въвеждат възможност за ранно прекратяване на очевидно неоснователни искове и залагат допълнителни гаранции при неравнопоставеност на страните, прекомерен размер на исковата претенция или системни опити за тормоз. За да се неутрализира икономическият натиск, обезпечение на иска няма да се допуска без категорични писмени доказателства, като ответниците ще имат право да изискват обезпечение за прогнозираните съдебни разноски, както и безплатна правна помощ. Влезлите в сила съдебни решения ще се публикуват публично, а данните за ищците по подобни казуси ще се съхраняват в Единния портал за електронно правосъдие в продължение на 10 години.
Законопроектът получи широка подкрепа от управляващото мнозинство и опозицията в лицето на ГЕРБ и „Демократична България“. От парламентарната група на „Възраждане“ се въздържаха, като народният представител Петър Петров изрази опасения, че разширяването на обхвата отвъд минималните изисквания на директивата и въвеждането на служебно начало може да наруши равнопоставеността в гражданския процес. Министърът на правосъдието Николай Найденов подчерта, че разширеният обхват е съзнателен избор, който постига баланс между гарантирането на свободата на словото и правото на съдебна защита.
Вашите коментари