С възпоменателни церемонии, панихиди и военни ритуали в редица населени места днес, 2 август, се отбелязват 123 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.
В Хасково годишнината беше почетена с военни почести и минута мълчание. Пред паметника на Десети пехотен родопски полк бяха положени венци и цветя в памет на участниците и загиналите във въстанието. Церемонията беше организирана от общината и военно формирование 52 740.
Пловдив отбеляза годишнината пред Паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония в район „Южен“. В церемонията участваха Военният духов оркестър, почетен караул от Съвместното командване на специалните операции, представители на патриотични организации и граждани. Бяха положени венци и цветя и беше запазена минута мълчание.
В местността Предела край Разлог честването се провежда пред мемориалния паметник „Илинден“. Програмата включва панихида, почетен караул от Трето бригадно командване – Благоевград, и военен ритуал по полагане на венци и цветя.
В Благоевград проявите започнаха с панихида за загиналите и поднасяне на цветя пред мемориала „Делчев род“ в двора на храма „Въведение Богородично“.
Стотици потомци на тракийски родове се събраха и в смолянското село Славейно за традиционния Национален тракийски събор-поклонение. Тазгодишното честване е посветено и на 150 години от рождението на войводата Пею Шишманов. В църквата „Св. пророк Илия“ беше отслужена панихида за загиналите.
Възпоменателни прояви се проведоха и на Попови ливади край Гоце Делчев, където пред паметника на революционера бяха отслужени заупокойна молитва и молебен за здраве. Годишнината беше отбелязана по-рано и в Банско с историческа възстановка в местността Бъндерица.
Илинденско-Преображенското въстание е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То започва на 20 юли 1903 г. по стар стил – 2 август по нов стил – в Битолския революционен окръг в Македония. На 19 август по нов стил въстаническите действия обхващат Одринска Тракия и Странджа.
Въстанието е насочено срещу османската власт и остава връхна точка в националноосвободителните борби на българското население в Македония и Одринска Тракия. Въпреки проявения масов героизъм то е потушено от многобройна османска армия. Около 1000 въстаници загиват, десетки хиляди мирни жители остават без дом, а голяма част от населението търси спасение в Княжество България.
Сто двадесет и три години по-късно паметта за участниците във въстанието продължава да се пази с поклонения на исторически места, военни церемонии и събори на потомците на бежанските и революционните родове.
Вашите коментари