Българската академия на науките се превърна в център на националните чествания по случай 150-ата годишнина от избухването на Априлското въстание. Под патронажа на президента Илияна Йотова и с участието на висшия клир и академичния елит, събитията преплетоха нишките на духовността, науката и историческата памет. Тържествата започнаха с дълбока почит в храм-паметника „Свети Александър Невски“, където патриарх Даниил отслужи заупокойна молитва. В словото си той подчерта, че Априлската епопея е не само акт на безпримерен героизъм, но и висше мъченичество за вярата, при което предците ни са избрали безсмъртието на душата пред вековното безправие.
Органичната връзка между книгата и камата
Тържественото шествие, водено от държавния глава и патриарха, пренесе духа на преклонението от храма към сградата на БАН, където се проведе общобългарско събрание. Председателят на Академията, член-кореспондент Евелина Славчева, припомни органичната връзка между Българското книжовно дружество и революционния подвиг. Тя изтъкна, че интелектуалният елит на нацията не е бил просто вдъхновител, а пряк участник в подготовката на бунта. Гласът на научната общност бе допълнен от речите на настоящия и предходния ректори на Софийския университет – проф. Георги Вълчев и проф. Иван Илчев, които анализираха историческата тежест на събитията от 1876 година.
Свободата като съзнателен избор и държавотворна сила
В кулминация на тържеството се превърна емоционалното слово на президента Илияна Йотова, която дефинира Априлското въстание като моста, пренесъл светлината на Възраждането към основите на съвременната държавност. Според нея свободата не е била блян, а съзнателен избор, подкопал диктата на тиранията. Йотова открои ролята на българските просветители, читалища и екзархия, които чрез силата на езика и вярата са подготвили „лъвския скок“ на Апостола и огнените слова на Ботев. Тя подчерта, че саможертвата на априлци е най-висшата форма на себеотдаване – да дариш свобода, която знаеш, че самият ти няма да дочакаш.
Отзвукът на кървавия април в хуманистична Европа
Държавният глава припомни и международното измерение на въстанието, чието кърваво потушаване смразява тогавашна Европа и събужда съвестта на човечеството. Гласът на хуманистична Европа се оказва по-силен от хладната дипломация на великите сили, подготвяйки почвата за последвалото Освобождение. Завършвайки своята реч, Илияна Йотова посочи, че отзвукът от 150-годишнината няма да заглъхне с края на празненствата, а ще съпътства народа ни в прекрачването му в 14-ия век на българската държавна история, съхранявайки завета, че свободният човек живее първо в образите на словото и силата на духа.
Вашите коментари