Андрей Гюров: Търговията със здраве е морален разпад на държавата

В началото на днешното правителствено заседание министър-председателят Андрей Гюров отправи остри критики към текущото състояние на здравната система в България. Според него търговията със здраве е не по-малко опасна за държавността от купуването на гласове, тъй като и в двата случая гражданите се превръщат в обикновено средство за печалба. Премиерът подчерта, че цената на тези „пробити системи“ се плаща от хората не само чрез техните осигурителни вноски, но и буквално с тяхното здраве.

Парадокси в ценообразуването на лекарствата

Гюров обърна специално внимание на шокиращи разлики в цените на медикаментите, заплащани от държавата. Той посочи пример, при който едно и също лекарство в една болница струва 23 000 лева, докато в друга цената му достига 125 000 лева. Тази разлика от над 400% показва как законни вратички се използват за генериране на свръхпечалби вместо за по-добро лечение. Премиерът метафорично отбеляза, че с надценката само от едно лекарство може да се закупи нов автомобил, а от общия обем на медикаментите в една болница – цял автопарк.

Пациентът като основен платец в Европа

Министър-председателят определи като морален абсурд факта, че тези практики се оказват законово издържани, докато българският пациент продължава да бъде на първо място в Европа по доплащане за здравни услуги. Според него това не е случаен дефект, а целенасочено създадена система, която позволява да се печели от болката на гражданите. Той бе категоричен, че проблемът отдавна е надхвърлил границите на икономиката и политиката, превръщайки се в дълбока морална криза.

Искане за спешни решения

В контекста на предстоящите избори след три дни, Андрей Гюров заяви, че правителството е в сградата на Министерския съвет именно за да прекрати подобни безобразия. Той разпореди на Министерството на здравеопазването да изготви и предложи конкретни решения за запушване на финансовите дупки в системата в най-кратки срокове. Целта е да се прекратят „токсичните практики“, които източват обществения ресурс и лишават медиците от достойни възнаграждения, а пациентите – от достъпна грижа.