Кой контролира поставянето на камери за видеонаблюдение и кой носи отговорност за тях? Оказва се, че при монтажа на системи в частния сектор няма конкретен държавен контролен орган, твърди специалист от Силистра.
След случаи с изтекли видеозаписи и нарастващи притеснения за личните данни, въпросът за регулацията на видеонаблюдението отново е на дневен ред. Проверка показва, че при изграждането на системи за видеонаблюдение контролът често остава на ниво саморегулация.
С повече от две десетилетия опит в бранша специалистът по видеонаблюдение Пламен Петров описва практиката така:
"Основно клиентът определя това какво иска да наблюдава".
Той уточнява, че фирмите за монтаж не наблюдават обектите и нямат достъп до записите:
"Ние само монтираме, нямаме охранителен лиценз, за да извършваме това нещо. Фирми, които имат охранителен лиценз, могат да извършват това. Записът може да го гледа единствено или собственикът на фирмата, или директорът на съответната държавна/общинска служба, или фирмата, която извършва охранителна дейност".
Според него законовите рамки съществуват, но се отнасят основно до защита на личните данни и информираността на гражданите. Има и ясно забранени зони.
Най-същественият въпрос остава контролът върху самата дейност.
"Нямаме контрол над нашата дейност. Вътрешно - ние се контролираме сами. Това, което е дадено като закони, ние си го спазваме", подчерта Пламен Петров пред БНР.
По думите му, мащабът на видеонаблюдението в региона е значителен – само фирмата, в която работи, монтира средно около 1500 камери годишно в Силистренско, което поставя още по-остро въпроса за регулацията и ясните правила.
Когато камерите стават все повече, въпросът вече не е само кой гледа записите, а кой следи правилата. Защото сигурността започва там, където има не само технологии, но и контрол.
Вашите коментари