България и германският отбранителен концерн „Райнметал“ вече официално стартираха съвместен проект за завод за барут и 155-милиметрови артилерийски снаряди край Сопот – инвестиция, оценявана на около 1 млрд.
евро и представяна от правителството като стратегическа за националната сигурност и за отбранителната индустрия на ЕС.
Публично известната рамка предвижда създаване на съвместно дружество, в което „Райнметал“ държи 51% от капитала, а останалите 49% са за държавното ВМЗ – Сопот. По информация на специализирани издания българският дял от инвестицията – около 420 млн. евро – ще бъде финансиран чрез европейския механизъм SAFE под формата на заем, подобен на инструментите, използвани по време на пандемията от COVID-19.
До тук фактите са ясни. Неяснотите започват, когато става дума за конкретните финансови ангажименти и рискове за бюджета. На парламентарно питане от страна на депутата Йордан Иванов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ икономическият министър Петър Дилов отговаря лаконично, че „параметрите на постигнатите до момента договорености… представляват търговска тайна“. В отговора липсват детайли за начина на вземане на решения в дружеството, за поеманите гаранции за изкупуване на продукцията и за това какво се случва със завода и работниците след евентуален край на войната в Украйна.
Извън Клуб Z, сходни тревоги бяха изложени и в други медии и партийни позиции. Издания като „Сега“ и регионални сайтове съобщават, че Министерският съвет отказва да сподели конкретни параметри дори пред народните представители, което поражда въпроси дали не се стига до прекомерно разширяване на понятието „търговска тайна“ за сметка на публичния контрол.
Паралелно с това бизнес и военни медии акцентират върху потенциалните позитиви – около 1000 нови работни места, възстановяване на ключова компетентност в българската оръжейна индустрия и по-тясна интеграция в веригите за доставка на боеприпаси за НАТО. Критиците обаче настояват, че точно заради стратегическия характер на проекта трябва да има максимална прозрачност по отношение на държавния принос, срока на изплащане на заемите и механизмите за споделяне на печалбата и риска между България и германския партньор.
Докато тези отговори липсват, общественият дебат около завода на „Райнметал“ ще продължава да се люшка между оптимистичните очаквания за икономически тласък и опасенията, че българските данъкоплатци могат да се окажат със скъпа и не напълно обяснена сметка.
Вашите коментари