Четирима от всеки петима българи смятат, че преходът не е приключил, а демокрацията у нас „не е истинска“.
Това показва национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“, проведено по повод 36 години от началото на демократичните и пазарни промени в България. Анкетата е направена по телефона между 12 и 17 ноември сред 807 пълнолетни граждани.
Според методологията на агенцията 1% от извадката отговаря приблизително на 54 хиляди души от пълнолетното население.
Демокрация „на книга“, но не и в усещането на хората
Общо 81,2% от анкетираните не са съгласни с твърдението, че демокрацията в България е истинска, показват публикуваните данни. Само 14,6% приемат, че демокрацията функционира реално, а останалите се колебаят.
Най-критични са хората от по-старите възрастови групи – сред тях делът на несъгласните, че живеят в истинска демокрация, е най-висок. При по-младите скептицизмът също доминира, но в тяхната група има по-голям дял „колебаещи се“, което показва несигурност, а не категорично отхвърляне.
Несигурност за пазарната икономика, сянката на Държавна сигурност
Недоверието не се изчерпва с политическата система. 57,6% от участниците в изследването не вярват, че в България има реално действаща пазарна икономика, докато 35% смятат обратното. Именно при най-младите са по-често онези, които казват, че пазарът „действа реално“.
Оценката за прехода остава силно негативна: 78,2% са на мнение, че той все още продължава, а само 15,5% смятат, че е приключил.
Особено висок е и делът на хората, които виждат влияние на бившата Държавна сигурност върху политиката днес – 60,2% се съгласяват с твърдението, че ДС продължава да управлява политическите процеси, 22% не са съгласни, а 17,8% заявяват, че не могат да преценят. Най-голям е делът на затрудняващите се с отговор именно сред най-младите.
Кой стои зад „Мяра“ и какво показват други нейни проучвания
„Мяра“ е сравнително нова социологическа агенция, основана от Първан Симеонов заедно със социолозите Юлиана Гальова, Яница Петкова и Светлин Тачев, след напускането му на „Галъп интернешънъл“.
В предишни изследвания екипът отчита високи нива на недоверие към информационната среда – над 60% от българите казват, че всеки ден или почти всеки ден попадат на „фалшиви новини“. Други техни данни, представени в медии, показват траен „попътен вятър“ за консервативни теми и нарастващ риск от обществено напрежение.
В интервю за „Медиапул“ по друга тема Първан Симеонов отбелязва, че „дебатът за нашето бъдеще се връща отново в спора за нашето минало“ – констатация, която добре се вписва в сегашните нагласи за незавършил преход и „недоизградена“ демокрация.
Какво означават числата 36 години по-късно
Проучването идва малко след 10 ноември – 36 години след началото на политическите и икономическите промени. Според социолозите от „Мяра“ именно тази годишнина е поводът да се измери как българите гледат на прехода днес.
Данните подчертават няколко тенденции:
- демокрация с ниско доверие – институциите формално съществуват, но голямото мнозинство не ги усеща като легитимни;
- недоверие в „пазара“ – голяма част от хората не виждат честна конкуренция и реални правила;
- силно присъствие на миналото – Държавна сигурност остава символ на „задкулисието“ за мнозина, независимо от изминалите десетилетия.
На този фон следващите политически дебати – за конституционни промени, за реформите в съдебната система, за социално-икономическия модел – ще се водят в общество, в което мнозинството не вярва, че преходът е приключил и че демокрацията е „истинска“, а не само на хартия.
Вашите коментари