Архиерейска Света литургия и молебен за новата година ще бъдат отслужени тази сутрин в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Православна църква отбелязва на 1 януари празника Обрезание Господне и паметта на св. Василий Велики.
Василиевата литургия ще започне в 10 часа, а в 11.30 часа - молебенът.
На осмия ден след рождението му, Христос бил занесен в храма, за да бъде посветен на Бог и да се изпълни традицията на обрязването или старозаветното кръщение. На Богомладенеца било дадено нареченото от ангела име - Иисус.
Днес се почита паметта и на един от църковните учители и най-значими християнски мислители - св. Василий Велики.
Начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и всеотдаен свещенослужител, умира на 49 години като епископ. Автор е на множество църковни книги и на "Василиевата" литургия, която се служи няколко пъти в годината и днес в негова чест.
Основател е на прицърковен благотворителен институт, наречен Василиада, който развивал мащабна социална, здравна и милосърдна дейност.
Имен ден днес имат близо 127 хиляди българи.
Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство, припомня БГНЕС. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов - негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий.
След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов.
В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.
Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
В град Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Сурваки. Тя е следната:
"...Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина".
Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Вашите коментари