Няма данни, не е осигурено финансиране, говори се най-общо и за неясни бъдещи законодателни промени, няма количествени оценки, целите не са амбициозни, няма анализи колко в крайна сметка ще струват на домакинствата мерките.
Не само че не е изчислено колко са домакинствата в енергийна бедност, но и няма дори определение какво се разбира под това понятие. А очертаните политики е предвидено да се изпълняват изключително със средства на ЕС.
Това са само част от изразите, с които Европейската комисия оценява Интегрирания национален план "Енергия и Климат" (ИНПЕК) на България, пише "Дневник". Това е стратегически документ какви цели си поставя страната до 2030 г. и как смята да ги постигне в следващите 10 години. Той е изработен от две министерства - на енергетиката и на околната среда и водите.
За изготвянето му вече имаше критики, че става непрозрачно и без достатъчно обществено обсъждане. Първият му вариант бе одобрен от правителството на 27 февруари 2020 г. А с ИНПЕК "се определят основните цели и мерки за осъществяване на националните политики в областта на енергетиката и климата в контекста на европейското законодателство, принципи и приоритети за развитие на енергетиката."
Сега вече окончателният му вариант с внесените уточнения и корекции е достъпен, но съдържанието му, оценката за него и отправените препоръки са показателни за това какво има в тези ситно изписани 280 страници.
В тях никъде няма "Балкански поток", АЕЦ "Белене", Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Напълно е изчезнала думата Русия или поне "руски" газ, за какъвто се говори в първия вариант на текста, приет от правителството. Доста бързо се забелязва и акцентът върху производството на енергия, а не върху по-добра енергийна ефективност в преноса и потреблението. А е известно, че да се произвежда в България е доста енергоемко, а цените за населението са такива, че водят стотици хиляди българи до т.нар. енергийна бедност.
Какви са оценките и какво препоръчва Европейската комисия четете тук.
Вашите коментари