Основен елемент в традиционната трапеза на българина на Бъдни вечер е обредният хляб. Той е задължителен компонент на всеки народен обичай. В ролята си на безкръвна жертва символизира плодородието и добруването в семейството и рода.
Хлябовете на Бъдни вечер имат изключително богата пластична украса, която нашите баби приготвяли с много любов и вяра. Формата на обредните хлябове е кръгла. Символично се изобразяват всички в семейството и домакинството. Моделират се и пиленца, агънца, лозници, овчар с гега или орач с рало. Върху хляба се изобразяват различни предмети и символи - от слънце до кошара или градина.За приготвянето му се избира най-едрата и чиста пшеница. Брашното се пресява три пъти и от него се замесва тесто, в някои краища на страната това се прави с "мълчана" вода - донесена от мома при пълно мълчание. Във водата се слагат билки и цветя. Обредните хлябове се месят от мома или млада булка.
Обредните хлябове се освещават с прекадяване и се разчупват на кръст. Няколко къса се оставят като дар за Бога. Хората са заравяли и парчета от обредните хлябове край кошарите или край нивите, за да е плодородна и благодатна годината.
По изпичането на краваите коледарите определяли коя мома е най-работна.
"В Добруджа, според традицията, за Бъдни вечер се правят три вида хляб. Единият е посветен на самия празник Рождество Христово. Другият е посветен на селскостопанската година, а третият вид са Коледните вити-превити краваи, които момите приготвят за коледарите." Това сподели за Радио Варна Надежда Иванова, културолог, завеждащ отдел "Възраждане" в Регионалния исторически музей в Добрич. По нейните думи, хлябът за българина, и особено за добруджанеца, е нещо свещено. /Радио Варна
Вашите коментари