144-та годишнина от гибелта на Васил Левски беше отбелязана в Босилеград, в Западните покрайнини, предаде специалният пратеник на БГНЕС Пламен Йотински.
Пред паметника на Апостола, открит тук през 2005 г., се беше събрало множество от стотина души. От Белград беше пристигнал посланикът Радко Влайков, тук беше и генералния консул в Ниш Едвин Сугарев. За събитието бяха дошли представители на Столична община.
Един час преди да започне официално събитието венец пред паметника на Левски беше положен от Драголюб Иванов, председател на Демократичния съюз на българите (ДСБ) и Димитър Димитров. От организаторите от посолството ни имаха въпроси към тях защо го правят преди церемонията. „Бойкотираме. Защото организацията ни не беше включена в списъка на поканените участници в мероприятието“, каза пред репортер на БГНЕС Димитър Димитров.
Посланик Влайков прочете пред присъстващите обръщение от президента на България Румен Радев. Държавният ни глава припомни на множеството думите на Апостола: „Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделението на един народ“. Представителка на администрацията на вицепрезидента Илиана Йотова прочете нейното мнение във връзка с годишнината от гибелта на Апостола и пожеланията към българите от Босилеград.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев обясни светлите страни от живота на жителите на управлявания от него град, но като че ли пропусна фактите, които всъщност отговарят на мрачното време, с което небето на Босилеград гледаше към събралите се пред паметника. Захариев обясни за добрите дела, извършени и от страна на „Република Сърбия, и на Майка България“. Сред тях съзря превеждането най-сетне на учебници на български за децата на сънародниците ни тук, както и удоволствието на босилеградчани да ползват услугите на ВМА в София.
Посланик Влайков отбеляза плюсовете в стореното и от двете държави, но не пропусна и някои минуси. На фона на „сътрудничеството“ между София и Белград за настоящето и бъдещето на българите от Босилеград. В същото време не е за изпускане факта, че до 1987 г. образованието на всички деца е било на български, а сърбохърватският е бил изучаван като език на културната среда. Днес единици деца и техните родители се осмеляват да се обявят за българи и подрастващите да искат да учат на български. Все пак посланикът отчете, че предстои още доста работа.
Малобройното множество беше оградено с вниманието на сръбската полиция – седем или осем полицейски автомобили бяха паркирани на улицата и униформените бдяха за спокойствието, макар че то беше гарантирано от присъстващите.
С изчерпването на официалните представители започнаха да звучат и по-реалистични оценки за положението на българите в Босилеград. В обръщението си председателят на ЦИК Иван Николов обърна внимание на факта, че „не можеш да стоиш пред Левски, а децата да не знаят кой е той. Още повече, да не знаят майчиния си език и историята. Не можеш да стоиш пред Левски, а да не уважаваш националните и демократични ценности, да не зачиташ свободата на словото и правата на човека“.
Проф. Лозан Митев, председател на Гражданския комитет "Западни покрайнини" вижда така положението в Босилеград: “Днес хората са изпокрити в своите къщи и тайно – изпълнени със страх, очакват от медиите и интернет да разберат това, което става тук. Даваме ли си сметка защо? Това ли трябва да е съдбата на българите тук?“. Що се отнася до “светлото бъдеще“ на българите в Цариброд, професорът лаконично, но ясно го определи с думите: „Днес едничката надежда на хората тук е бягството от собствената им земя, и именно върху това трябва да се замислят всички, които – ако не познават човеколюбието и не ценят достойнството на личността, то поне са длъжни да спазват законите на цивилизоваността, за които бе дадена жертвата на Апостола. “
Всъщност 144 г. от гибелта на Апостола и 12 г. след издигането на паметника , Апостолът продължава да чака в Босилеград София да прогледне за действителността в Западните покрайнини. И се налага управляващите в България да разберат и друга негова мъдрост: „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора” . Е, кривиците са и от двете страни на Ньойската граница. Но ако България не каже на Белград какво трябва да направят „братята сърби“ за пълноправния живот на българите в Западните покрайнини и цяла Сърбия, сръбски скоро няма да започне да звучи в общоевропейската политика. В противен случай стигаме до факта, че плахата българска политика през десетилетията и изместването на националните интереси за сметка на идеологеми като за „братство”, „славянство” и „мост на сътрудничество” разочароват и огорчават не само българското малцинство, но и превръщат България в незначителен и слаб фактор в региона. А ако България не започне да разсъждава стратегически, ще отслаби още повече и без това слабите си позиции като европейски партньор. /БГНЕС
Вашите коментари