Възстановяването на стадион " Пловдив" е тема, която периодично се появява и изчезва от общественото пространство в града, предаде кореспондентът на БГНЕС в града под тепетата.
Построен в началото на 70-те и зарязан десетилетия по- късно, стадионът има всички дадености да бъде, както е бил, голямо и модерно спортно съоръжение. Сега, обаче, катинари висят по входовете, а понеже в живота обикновено няма празно място, на фона му се развива и една човешка драма. От шест месеца в шестоъгълната будка, която преди години е подслонявала касите за билети за футболните мачове, живее Валя Мутафова със семейството си.
Двете дъщери, едната от които със силна умствена изостаналост, са прибрани преди големите студове от социалните и са настанени някъде другаде. Валя и мъжът й, обаче, не са и реагирали на призивите да отидат в общинския приют. Чист късмет е, че зимата не беше толкова люта, иначе нямаше да оцелеят. Грижата за бездомниците не включва насилствено настаняване, така че клошарите са останали там, където са си решили - в будката. А как са попаднали там? Още една история без дъно. През една януарска вечер преди години умира майката на Валя. Докато тя търси сестра си, апартаментът в Източен на "Крайречна" се запалва и изгаря. С трупа на майка й вътре. Много житейски драми изглеждат бездънни, тази е една от тях. Будката отвътре е побрала два дюшека, два телевизора и най-различни натрупани вещи. Има място колкото да се провреш и да легнеш. Отвън цялата е "санирана" с килими и одеала.
Идвали са тук от общината, цъкали с език, какво да направят. Не са изселили семейството от будката, обещали им фургон. Пролетта ги заварва на същото място, където са били от октомври. Празният стадион и будката - дом не са странно съчетание, напротив. По- скоро нещо като скачени съдове в реалността, която ни заобикаля.
Вашите коментари