22 години Боян Тенев получава заплатата си чрез съда
Кметът на Сливен Кольо Милев и главният общински юрист адвокат Минко Стефанов са изправени пред сложен юридически казус. От 22 г. уредникът на музея Боян Тенев съди общината за заплати. Наскоро даже предявил претенции да му платят и сметките за ток, защото го изключили. До момента само за възнагражденията на Тенев са изплатени около 70 хил. лева. Като се прибавят лихвите и разноските по изпълнителните дела, сумата набъбвала с още 30-40 хил. лева. Абсурдът произлиза от това, че уредникът и музеят са в друга община - Твърдица. "Този казус е безпрецедентен, трябва да се изучава в университетите" - твърди адвокат Стефанов.
Сливен попаднал в капана на недоразумението в недалечното минало, когато бившият Сливенски окръг бил ликвидиран, а Сливен и Твърдица станали две самостоятелни общини. Дотогава Боян Тенев се водел към Окръжния исторически музей, но фактически работел като уредник в 6-хилядното миньорско градче. След новото териториално делене щатната бройка била прехвърлена от едната в другата община, а музеят бил узаконен като сбирка към читалището в Твърдица. Първият демократично избран кмет на Сливен Христин Петков (СДС), за да спази закона, прекратил договора си с Боян. През 1993 г. обаче районният съд под председателството на съдия Емил Райнов отменил уволнението като незаконно - показа наша проверка. Съдът посочил, че уредникът страда от спастична детска церебрална парализа. Вярно, при уволнението му ТЕЛК-Сливен е удостоверил, че заеманата досега длъжност не била сред препоръчаните. Но пък общината е трябвало, но не е поискала мнението на инспекцията на труда. Съдът още задължил сливенския кмет да възстанови Боян на старата му работа като уредник, пак в Твърдица. Кметът Петков не могъл да го стори по съвсем обективни причини. "Как да изпълня съдебното решение, въпреки че то е задължително, като моите правомощия не се простират в Твърдица, защото съм кмет на друга община!?" - заявил той в писмено обяснение за патовата ситуация, изискано от тогавашното правителство. Последвал скандален за Христин Петков обрат. Прокуратурата образувала срещу него наказателно производство. "И така, заради този случай даже бях отстранен временно от длъжност. А срещу самия човек нямам нищо против. Човешки му съчувствам" - каза днес бившият сливенски кмет. Единственото решение било община Сливен да предложи работа на Боян в своя си музей. През годините освен Христин Петков още двама сливенски кметове - Радостин Койчев и Йордан Лечков, отправили това предложение към него. Той винаги отказвал с думите: "Адвокатите ми казаха в никакъв случай да не се съгласявам" - спомни си Радостин Койчев.
Съдебното решение от 1993 г. влиза в сила и не е отменено и до днес. Де юре община Сливен е работодател на Боян и досега. А той е принуден непрекъснато да я съди, защото това е единственият начин да получава заплатите си. И печели всички дела. Междувременно през годините щатната бройка за твърдишкия уредник се "изгубила". Но съдът се позовава на закона и посочва, че "неправомерно уволненият работник се възстановява на заеманата преди работа, независимо от това дали длъжността съществува, дали самото предприятие или негова обособена част са закрити." Освен това работодателят е длъжен да осигури на трудоустроените си служители подходяща за тях работа.
Парадоксалната история съвсем се заплела преди десетина години, когато изскочил отнякъде документ, че имотът на т.нар. музей не е на община Твърдица, а на държавата. "При това музейната сбирка се е настанила там незаконно, с устно разпореждане на управник от миналото" - обясни Радостин Койчев, който е и бивш дългогодишен зам. областен управител на Сливен. Тогава Твърдица с облекчение спряла да плаща разходите за ток и вода на сбирката. Но и държавата не можела да поеме консумативите за нещо незаконно в нейния имот. По думите на общинския юрист на Сливен Минко Стефанов самата сбирка приличала на битова стая, каквато мнозина виладжии подреждали в къщите си. "Аз самият нямам никаква представа какво има в тази сбирка. Ходил съм няколко пъти до Твърдица и там винаги е било заключено. А мои колеги са ми казвали, че в миналото са били изпращани на проверки, но уредникът не ги е допускал да влязат" - каза назначеният преди година директор на Регионалния исторически музей в Сливен, археологът Николай Сираков. Все пак от документ на регионалния музей става ясно, че проверка е извършвана и заключението й е: "Вещите нямат инвентарни номера и инвентаризация не може да се извърши, сбирката е невъзможна за посещения, тъй като е крайно занемарена." До ликвидацията й обаче не се е стигнало заради пореден абсурд. От Министерството на културата изпратили писмо, в което директно заявили: "Действащото законодателство не е предвидило нито как се създават, нито как се закриват музейни сбирки." Читалището в Твърдица, към което уж бе узаконен Бояновият музей, въобще не го признава, защото си има своя сбирка с гостуващи артефакти от друг град. "Нямаме нищо общо с него" - коментира сегашният кмет на Твърдица Атанас Атанасов.
Боян Тенев брани правата си, очаквано е печелил и пред Комисията за защита от дискриминация заради унижението да получава възнагражденията си само чрез съда, за постоянната влага в музея, за липсата на добро осветление и лошите условия на труд, които уронват човешкото му достойнство. "Адвокатът ми каза в никакъв случай да не давам изявление, защото има дело" - заяви наскоро той и не ни пусна вътре. Показа инвентарна книга, в която прочетохме, че един от последните "артефакти" е украинска банкнота - гривна, от 2011 г. 65-годишният вече мъж не желае да се пенсионира. В "музея" няма ток, вода, касов апарат, входни билети. Боян не е ползвал нито един ден болничен лист - казаха от община Сливен. "Чуждият" неин уредник я е осъдил за пореден път, сега за възнаграждения от по 722,50 лева. За сравнение, директорът на Регионалния музей е със 730 лева заплата. "Няма какво да спорим със закона. Ясно е, че той и ТЕЛК-овото решение пазят Боян Тенев. Но в най-спешен порядък двете общини, музеят в Сливен, читалището в Твърдица, културното министерство и областната управа трябва да се съберат и да намерят общо решение. Не да си разменят писма, а да седнат заедно. Защото това е ненормална ситуация. Ами ако тази стара занемарена къща на музея направи проблем и стане някой сакатлък, какво правим тогава!?" - недоумява бившият зам. областен управител на Сливен Койчев. /trud.bg
Вашите коментари