Един майстор от Банско преди 149 години сглобява часовник, знаменателното е, че започва да отброява времето през 1866 г., едва 7 години след "Биг-Бен" в Лондон, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.
Майсторът е Тодор Хаджирадонов, учил е до 3-ти клас, баща му го изпраща в Европа, посетил е Германия и Австрия, където се запознава с научните достижения и си избира занаят. Завръщайки се в Банско започва работа върху часовника си. Така цели 16 години. Частите изработвал на струг, задвижван от вода. Всеки един от валовете на механизма е изработен от кована стомана във формата на осмограм. Всички струговани елементи не се повтаряли един с друг. Основните части на часовниковия механизъм били изработени от бронз, излят без никакви шупли. Това е постигнато чрез отливане с противоналягане. А този способ бил патентован от акад. Ангел Балевски през 80-те години на 20 век.
Часовниковият механизъм задвижва два камъка от по 23 килограма, но в различна форма. И двата са извадени от майстор Тодор от коритото на река Глазне, преминаваща през Банско. Първият камък задвижва биещия механизъм, а вторият - тактовия. Циферблатът бил изработен от ствола на една мура с диаметър 73 см.
За стабилността на механизма говори фактът, че камбаната получава по 156 удара на денонощие и въпреки това работи безотказно почти вече 150 години. Те са дело на братя Велеганови.
След като сътворил часовника, поставен на кулата пред черквата "Света Троица" в Банско, майстор Хаджирадонов само 4 години се радвал на творението си. През 1870 година се захваща с още по-голямо предизвикателство. Работи над него в продължение на 22 години част по част, зъбно колело, след зъбно колело майстори по-съвършен механизъм. Вторият часовник е закупен и монтиран през 1896 година в българския-Зографски манастир в Света Гора-Атон.
Заради техническия си гений, на първото пловдивско изложение през 1892 г. Тодор Хаджирадонов получава златен медал за часовника си в Атон. Така става първият поданик на Османската империя, получил такова високо признание. По това време Банско и Пиринска Македония са все още под турско робство. Уста Тодор умира през 1895 година. Той нямал деца, приживе осиновил някой си Димитър. Той обаче не наследил нищо от дарбата на осиновителя си. Димитър се прочул с това, че през 1901 година в родния дом на пастрока си започнал да сече по заръка на ВМРО фалшиви турски лири във вид на монети. Издала го съседка, след което бил хвърлен затвора в Диарбекир. След като е излежал присъдата си, следите на Димитър Хаджирадонов се губят. Според едни бил обесен, а според други по пътя от Анадола до Банско бил нападнат от разбойници и убит. Близките му получили само неговата връхна дреха, по която бил разпознат. Така в историята на Банско Тодор Хаджирадонов останал с часовниците си, а синът му Димитър като първия фалшификатор на пари в бъдещия зимен център №1 на Балканите.
Вашите коментари