"Разкъсайте робове, робския ярем, щом не сме свободни по-добре да мрем"- тази редове са от стихотворение на легендарния Стефан Стамболов.
Нямаше да го знаем, ако не го бе извадил отново на бял свят един от най-посещаваните сайтове у нас - "Българска история". Правят го седем студенти - Марио, Иван, Ивомир, Мартин, Иво, Елена и Деница, всички са на около 20 г.
Те не са сред шаржовите образи на квазиинтелигенцията, която ни натрапват повечето медии. Не са канени за чести гости в телевизиите. Нито са с етикет патриоти, които се пъчат в геройски пози и се кълнат под път и над път в Ботев и Левски, само защото са накачили портретите им на стените си.
Всеки ден под познатото глаголическо лого на сайта "Българска история" стотици хиляди българи четем познати и не дотам известни исторически факти за събития и личности, взираме се в архивните снимки на нашите герои, поети и писатели, следим поредицата "Легендите оживяват", следим за обявените конкурси по теми. 10 000 уникални посещения дневно, със 172 000 приятели във Фейсбук – малко наши сайтове могат да се похвалят с подобен успех.
"Българска история"- тези две думи през 2012 г. събират пътищата на младите българи, тогава все още ученици в XII клас. Днес тяхната кауза се простира извън тесния приятелски кръг, за да достигне и да бъде приета от хиляди родолюбци в страната и чужбина. Основатели на сайта са Марио Мишев и Иван Кънчев. Екипът наброява 7 души, но още близо 10 помагат за редакцията на материалите, графичното и аудио оформление, както и техническа поддръжка .
Източник на одухотвореността и непрестанното желание за развитие на екипа са силната привързаност към България и вярата, че няма по-народообединяващ фактор от познанието на общото минало.
"10 български села, които бързо ще обикнете", "5 интересни факта за хан Крум", стихотворението на Димчо Дебелянов "Аз искам да те помня все така", "Защитникът на Тракия - капитан Петко войвода", "Цанко Дюстабанов или речта, която прободе империята в сърцето" са само част от материалите в портала. Всички инициативи, с които към настоящия момент се ангажира екипът на "Българска история" – поддръжката са сайт, обиколки на училища с цел изнасяне на уроци по родолюбие, създаване на късометражни филми и адаптирани образователни клипове на историческа тематика, са само част от заложените за развитие в бъдеще проекти. Вчера бе последната за годината прожекция в кино "Арена Запад" на най-мащабният им проект, документалният филм "Швейцарецът с българско сърце", който обикаля из кинозалите в страната и се излъчва безплатно. Този жест не е единствен за тяхната родолюбива дейност, защото младите момчета и момичета от "Българска история" са идеалисти по природа.
Преди дни се срещнахме с основателите на сайта Марио Мишев, студент по политология и Иван Кънчев, студент по международни отношения, но историци по призвание, на едно свидно място за софиянци - Боянската църква. Разговорът бе наситен и накъсан от реплики, затова ще ви го представим не персонално, а като общи тези. С това искаме да покажем тяхното дело като общи идеи на съмишленици, на чисти и отворени към света млади хора. Ето техните размисли:
"Как си обясняваме невероятния интерес към "Българска история"? Вярваме, че когато един човек не се чувства щастлив и достатъчно уверен в настоящето, търси уроците от миналото и по този начин си обяснява как да върви напред, да изгради бъдещето си. Младите хора като нас все повече започват да осъзнават това. Наскоро публикувахме Ботевото стихотворение "Борба" и то наистина, за пореден път се уверихме, винаги се радва на изключителен интерес - дели ни век, но пак е актуално, пак ни разтърсва като емоция и дух.
Една държава е застрашена във всеки един момент от своето съществуване, но има периоди, в които това е по – силно изразено и смятаме, че днес е един такъв момент за България. От какво сме застрашени? От самите себе си. Точно затова е толкова труден този период от историята ни. В предишни моменти от българската история нашият народ е бил обединен обикновено срещу един враг . Имало е отсреща ни човек или държави, които да посочи и да каже: той или те са виновници за нашите теглила. Докато днес - това сме самите ние. Сами си пречим като народ, причината е вътре в нас . Много е трудно да осъзнаем това и да се преборим с разделението помежду си.
Обявихме конкурс за есе на тема "Аз – строител на съвременна България". Всеки млад човек може да изрази идеите си как да помогне на Родината. Стартирахме инициативата на фона на всички приказки, че младите хора не стават за нищо, че са се отказали да се борят за бъдещето си и мислят само как да избягат от България. Не е вярно! Срещаме достатъчно будни наши връстници, които мислят за това. За десет дни, откакто сме го обявили конкурса, получихме десетки есета. Четем ги и сме много впечатлени, ще ни е трудно да обявим само един победител.
Има и черногледи хора между нашите читатели и приятели във ФБ, които ни предлагаха да направим още един, друг конкурс, но на тема "Рушители на съвременна България. Къде търсите строители, днес сме основно рушители, опонираха ни те. Хора, ако с това мислене продължаваме напред определено ще си разрушим държавата. Затова нека реалистично да погледнем на нещата и ако сами не си помогнем, няма кой друг.
Най-любимата ни инициатива е , когато обикаляме училищата в България, за да правим открити уроци по история. Показваме на учениците клипове, кратки филми, разказваме им слабо познати епизоди от миналото и тогава се чувстваме най-полезни. Така, заради тези обиколки решихме да изровим от прашната съкровищница на българската история един позабравен герой - Луи Айер, който макар да не е българин е допринесъл изключително много за националната кауза на България. И се роди нашият филм "Швейцарецът с българско сърце". Неговата съдба е уникална - идва в България в края на 19 век, заедно с други 9 швейцарски учители. Тяхната задача е била да поставят основните на спорта у нас. Тъй като след Освобождението в България няма никакви спортни традиции и българския политически елит съзнава важността на тази дисциплина канят тези преподаватели първоначално с 2-годишен договор. Разпределили ги в различни български гладове. След изтичането на договорите те са свободни да се завърнат в родината си и мнозина го правят, но Луи Айер е един от тези, които остава. И не само това. Продължава да работи за не само за развитието на българския спорт, но участва като доброволец във войните за национално обединение. Написва и книга в защита на България, тъй като след Междусъюзническата война страната ни е масово охулвана в Европа , а този негов труд е ярък принос в защита на българската кауза. Луи Айер в крайна сметка умира, сражавайки се на страната на България през Първата световна война. Загива на над 50 г. възраст и въпреки че е бил разпределен в обоза, изявил желание да се бие на първа линия. Невероятен човек, който е вече част от българската история, дели място с най-светлите личности след Освобождението ни, беше позабравен и ние просто го съживихме за нашите съвременници.
Имахме много добър учител по история в гимназията, който ни запали по историята. Никола Дюлгеров се казва и в момента е преподавател в университета. Заради знанията, които получавахме от него, имахме силно желание да ги споделим с повече хора и така тръгна всичко.
Нашите инициативи се породиха само и единствено от желанието ни да покажем, че историята може да бъде разказвана по различен, увлекателен начин. Най-обичаме да работим с деца при откритите ни уроци. Говорим главно за следосвобожденска България, но когато започнат да ни питат защо го правим, какъв е смисълът, защо трябва да останат в България – ей това за нас е успех. Въпросът: защо трябва да остана в България ни е задаван стотици пъти. Отговаряме просто: защото всеки човек трябва да допринесе с нещо за своята родина, иначе няма да се чувства щастлив. Дори с ей толкова малко, каквото може да направи, в каквото е добър да му се посвети и да помогне на страната си, пък после, ако иска да замине и да я забрави. Важното е просто да помогнеш на страната си като на човек с трудности и да го направиш с отворено сърце. За нас историята е неизчерпаем източник на енергия. Когато четем, например, за живота на Дан Колов, най-силният българин в началото на века, получаваме много кураж. Той остава сирак много малък, израства в изключително тежки условия, но не се предава и продължава да се бори. Излиза по света, побеждава, жъне успехи. И накрая на живота си се връща в България като изключително богат човек и дава голяма част от имуществото си за благотворителност. Но се връща тук, за да умре на родна земя - велик човек!
Днешният период на България е много тежък, но точно историята тук може да ни покаже как българският народ е излизал от такива тежки ситуация. Днес сме длъжни да го направим, за мен истината е в обединението. Българският народ е показал, че когато е обединен от идея, от кауза, тогава успява да надскочи себе си".
Това бе разказът на двамата студенти, основатели на сайта "Българска история" Марио и Иван. Тези дни проф. Боян Биолчев написа: "Грешката на елита ни е, че нямаме елит". Не проф. Биолчев - имаме. Младите хора, с които се срещнахме са част от този елит, засега непознат на масата българи, но го има, расте, учи се и живее. И най-важното - не иска да напуска България!
С тези редове поздравяваме днес, на 8-ми декември, всички наши студенти с празника! И много искаме във всеки един от тях да срещнем ума, духа, пламъка и родолюбието на Марио и Иван. /БГНЕС
Вашите коментари